текст авторски: Албена Андонова-А.С.А.
размисли
размисли
”Човек се ражда свободен, а навсякъде е в окови."-реших да започна с този цитат на Жан-Жак Русо, защото той е доста реалистичен за света в който живеем, противно на това, че всеки от нас си мисли, че е достатъчно свободен, за да прави сам изборите в живота си за всичко. Но трезвата истина е, че ние винаги сме подвластни на някой или на нещо-като деца зависим от родителите си, като възрастни се съобразяваме с по-висшестоящите от нас, с близките си, със средата в която живеем и с обществото като цяло... За вътрешната ни свобода и нейните ограничения ще пиша в още много есета, защото рояка думи които напират в главата ми за нея ще бъдат самодостатъчни за цяла обемиста книга.
Днес е 3 март, ден в който несъзнателно провокираме мисли за свободата в себе си. За Свободата много е писано, говорено, предъвкано, за това няма да крадя от времето ви и аз като писателствам за нея. Ще споделя с вас само два мой любими цитата по темата, единият е"Бъди свободен, вземи свободата си, тя не се дава"-обичам този девиз, защото той е безвремен, както преди много години, векове и поколения е бил актуален, така и днес и утре ще важи. Другият любим цитат е известен на всички ни -"Свободата Санчо е на върха на копието", една емблематична фраза, която никога няма да потъне в забрава и нищо чудно след време да я четем в първите редове от уикипедия за Свобода.
Харесваше ми да чета като дете"Дон Кихот"-предполагам и на вас, Вятърните мелници и това описание за Свободата на Мигел де Сервантес "Свободата Санчо е на върха на копието"и по късно нашето тълкуване в ученическите ни есета, че за нея трябва да се бориш, да се пребориш със своите си измислени от теб самия вятърни мелници оставиха отпечатък в юношеското ни съзнание за цял един живот.
/ Мигел де Сервантес, “Дон Кихот”/
“Свободата Санчо, е едно от най ценните блага,
с които Бог дарява хората.
С нея не могат да се сравнят нито съкровищата,
които крие земята, нито тези, които таи морето.
За свободата, както и за честта,
може и трябва да се жертва животът и обратно,
лишаването от свобода е най-голямото зло,
което може да сполети човека."
Да бъде свободен мисля, че човек се учи докато е жив, важното е да не си създаваме условностти и ограничения които да стопират нашето развитие. Да бъдеш роб, да се чувстваш в окови заради някой или заради нещо не си струва, свободата винаги може да бъде извоювана, независимо дали ще се борим с външни "врагове" или наши си вътрешни. Ние се раждаме свободни и такива би трябвало да бъдем през целият си живот, правилата бихме могли сами да си ги създаваме, както можем да творим сами мислите в главите си. Можем да бъдем затворени в най-мрачният затвор приковани с тежки вериги за стените му и пак да се чувстваме свободни, защото свободата е състояние на духа.
Завършвам с афоризма "между робите има свободни духом хора, а между свободните – роби" наш е избора какви да бъдем...
П.п.
Стремете се винаги да бъдете свободни- не само във външният ви свят, но и във вътрешният. И нека оковите в мисълта на великия Жан-Жак Русо"Човек се ражда свободен, а навсякъде е в окови"да приемем като нашият морал, т.е. до всяка една наша постъпка да стоят моралните ни ценности -сбора от самоосъзнатите ни правила.
Днес е 3 март, ден в който несъзнателно провокираме мисли за свободата в себе си. За Свободата много е писано, говорено, предъвкано, за това няма да крадя от времето ви и аз като писателствам за нея. Ще споделя с вас само два мой любими цитата по темата, единият е"Бъди свободен, вземи свободата си, тя не се дава"-обичам този девиз, защото той е безвремен, както преди много години, векове и поколения е бил актуален, така и днес и утре ще важи. Другият любим цитат е известен на всички ни -"Свободата Санчо е на върха на копието", една емблематична фраза, която никога няма да потъне в забрава и нищо чудно след време да я четем в първите редове от уикипедия за Свобода.
Харесваше ми да чета като дете"Дон Кихот"-предполагам и на вас, Вятърните мелници и това описание за Свободата на Мигел де Сервантес "Свободата Санчо е на върха на копието"и по късно нашето тълкуване в ученическите ни есета, че за нея трябва да се бориш, да се пребориш със своите си измислени от теб самия вятърни мелници оставиха отпечатък в юношеското ни съзнание за цял един живот.
/ Мигел де Сервантес, “Дон Кихот”/
“Свободата Санчо, е едно от най ценните блага,
с които Бог дарява хората.
С нея не могат да се сравнят нито съкровищата,
които крие земята, нито тези, които таи морето.
За свободата, както и за честта,
може и трябва да се жертва животът и обратно,
лишаването от свобода е най-голямото зло,
което може да сполети човека."
Да бъде свободен мисля, че човек се учи докато е жив, важното е да не си създаваме условностти и ограничения които да стопират нашето развитие. Да бъдеш роб, да се чувстваш в окови заради някой или заради нещо не си струва, свободата винаги може да бъде извоювана, независимо дали ще се борим с външни "врагове" или наши си вътрешни. Ние се раждаме свободни и такива би трябвало да бъдем през целият си живот, правилата бихме могли сами да си ги създаваме, както можем да творим сами мислите в главите си. Можем да бъдем затворени в най-мрачният затвор приковани с тежки вериги за стените му и пак да се чувстваме свободни, защото свободата е състояние на духа.
Завършвам с афоризма "между робите има свободни духом хора, а между свободните – роби" наш е избора какви да бъдем...
П.п.
Стремете се винаги да бъдете свободни- не само във външният ви свят, но и във вътрешният. И нека оковите в мисълта на великия Жан-Жак Русо"Човек се ражда свободен, а навсякъде е в окови"да приемем като нашият морал, т.е. до всяка една наша постъпка да стоят моралните ни ценности -сбора от самоосъзнатите ни правила.
автор:Албена Андонова-А.С.А.
/копирайте само като посочите автора и поставите линк към този сайт/
/копирайте само като посочите автора и поставите линк към този сайт/
RSS Feed
