Помислете си колко пъти правихте компромиси със себе си заради грешките на другите?
Колко пъти? Много бяха ,нали?
Прощавахте веднъж,още веднъж ,след третия път май ви стана навик .
Правихте компромиси с роднините си,с близките си ,с не до там близки и познати в обкръжаващият ви свят,направихте компромис дори с живота си,с мечтите си,с това кое харесвате и кое не харесвате,с кое ви е приятно и конфортно и кое неприятно .Стана ви навик да пренебрегвате себе си ,себепотъпквахте се самозалъгвайки се че така е редно,че така всички правят и това "така" го приехте като закон. Оправдавахте се мисленно всеки път когато погазвахте своето Аз,та нали от деца ви учеха "прави компромис за да се чувстваш добре".Но вярно ли е това? Компромиса помага ли ви или пречи?
Колко пъти Егото ви мълчеше,заради заблуждението че отсъпвайки,прощавайки вие постъпвате правилно.Случвало се е да ви боли от това примирение,да ви тежи от отстъплението ви.Нима е необходимо да бъдете безпринципни в името на фалшивите взаимоотношения ? До кога ще правите компромиси със себе си,заради измислена илюзорна реалност? Когато привикнеш да прощаваш грешките на другите те привикват да грешат ,така в този затворен кръг от еднакви ситуации вие бивате маниполирани в наивното си добро.Всякаш че взаимоотношенията ви с определените хора са латерна която монотомно повтаря една и съща вече до болка позната ви мелодия.А стига да поискате може да я спрете.Малко усилие ви трябва ,нов музикален инструмент и други ноти от които ще излезе мелодия по ваш избор.
Запомнете компромиса е личен избор,не е закон.
От малки сте привикнали с компромисите в живота ви,свикнали сте да отстъпвате встрани,навеждайки глава,преглъщайки болезнено нараняванията на другите, мълчаливо запазвахте безгласно вътрешния си бунт,казвайки си "заради всичко и въпреки всичко ще търпя".Но заслужаваше ли си? Някой оценяваше ли това?
Бяхте ли потупвани по рамото укоражително? Мисля че не! Напротив дори се отнасяха пренебрежително с вас,обиждаха ви и нараняваха повече от преди.
Вие бяхте безлични,незначителни,малки в очите на хората на които правехте компромиси.
А тези хора бяха хората които вие обичахте,важните за вас ,заради които пренебрегвахте своите принципи,своите истини и живеехте по тяхните правила.
Сега ви питам,искате ли така и в бъдеще да продължи? Нима си заслужава в името на някой и нещо което няма стойност да жертвате себе си и своето щастие?
Ако е близък човек,приятел,любим готови ли сте да се разделите с него заради бъдещите ви хармония,спокойствие,самоуважение...? Преди да отговорите на този въпрос се замислете върху това дали този някой има наистина потребност от вас и вие също необходимост от него. Няма ли да сте по добре отделно един от друг,невзаимосвързани?
И ако сте готови действайте,сега ,в този момент може да промените живота си към по добро,не само своето но и на въпросният човек.
източник авторски:Албена Андонова
/Копирайте и разпространявайте само при условие, че посочите автора и поставите линк към този сайт./