размисли
Осъзнатият ми живот ми даде много, той беше моят Учител, Вдъхновител и Ментор, трябваше да мина през лабиринта му осеян от разноцветни преживявания и противоречиви чувства и мисли, за да мога да изградя себе си такава каквато съм сега на 40, с отворено съзнание на вечния ученик на който тепърва му предстоят още много опитности и знания. Преживяла съм всичко до сега: -Опознала съм добро и зло; любов и омраза; грях и добродетели ; истина и неправда; наранявала съм и са ме наранявали; съдила съм и съм съдила; страдала съм и съм била безкрайно щастлива; имала съм своите възходи както и своите поражения и падения; печелила съм приятели както и врагове; видяла съм рая на живота си и съм минала през агонията и ада на душата си... И всичките тези опитности са ме направили по мъдрия човек който съм тук и сега в този настоящ момент гледащ позитивно и градивно на живота си Въпреки всичко и Заради всичко напук на бездуховното време в което живеем готов да твори заря в сърцето си със свяка своя въздишка...
Сега на теб читателю, който си поспрял в сайта ми искам да ти дам някой от моите придобити по пътя който съм извървяла оранжеви философии, помогнали ми за адаптацията и способността да се приспособявам към живота изпълнен с битувизми-грижи и проблеми. Това е част от философията за живота на една жена на 40, помъдряла, поумняла, но не остаряла.
-Мислиш че можеш без вдъхновение, но без него си никой. Вдъхновението е най-важната, движещата сила която ще те тласка напред и нагоре. Затова го търси постоянно навсякъде и във всичко, бъди с отворени сетива за него, довери му се и го използвай максимално.
-Живота е винаги промяна. Аз и ти се променяме всеки ден, това което сме днес утре няма да сме. Затова отдели цялото си време за придобиване на нови знания, те ще ти дадат съкровище от впечатления, чувства, мисли и преживявания, това ще обогатява характера ти постоянно и така със всеки изминал и нов момент положението във всяко едно отношение в твоят живот ще се променя към по добро.
-Дали другите те харесват каквъвто си въобще не трябва да те интересува. Важното е Ти да се Приемаш и Обичаш такъв какъвто си.
-Никога не следвай тълпата,откроявай се от нея,но не с мания за величие,а със смелостта да Бъдеш Себе си. И Бъди Себе си!!!
-Отхвърляй итригите, злобата, завистта, лицемерието... Не се занимавай с клюкини за другите, това което трябва да те интересува е Само Твоят Живот и личният ти стремеж за вътрешен покой.
-Съумявай да лавираш с превратностите на живота си поставяйки стена около себе си изолирайки се от всеки и всичко за свое добро и за колкото време прецениш че е необходимо. Стремежа за изобилие от приятели е измислен егрегор, най-добър приятел можеш да бъдеш единствено сам на себе си.
-Прощавай, но не прави компромиси със себе си заради другите,дори в това число да спадат най-близките ти хора. Ако е необходимо бъди твърд в решенията за взаимоотношенията си. Освободи се с наивното си добро заменяйки го с приемането.
-Не само смъртта взима, живота също отнема. Загубата на близък, приятел, любим е болезнена и трудно изтрадвана, но ако акцентираш върху хубавите спомени които никога няма да бъдат заличени от паметта ти ще я направиш поносима.
-Пред другите ти можеш да грешиш, но пред себе си не. Грешките са неща от живота, повтаряме ги за да си научим урока който сами си даваме на себе си,никога не обвинявай за тях химерата съдба... За да не ги изживяваш болезнено ти давам една формула "Вече съм го преживял/а , няма смисъл отново да се тревожа и да страдам, минал/а съм през това, зная какво е."
-Тъгата е изпълнена с много финес. Тя е твоят естествен прочистващ те аналгетик, опреличавай я като дезифектант който ще премахне всичко ненужно и непотребно.
-Самотата е градивна и креативна. Тя е един от най-добрите духовни учители,тя е твоят водач който ще ти покаже пътя към онази бленувана в цялата човешка история светлинка вътре в теб.
-Щастието е кратките паузи между тъгата в живота ни, но екзистенциално щастие ти можем да си отглеждаш постоянно в духовната си лаборатория, много са нещата които ще те накарат да се чувстваш добре стига да имаш отворени очи за тях.
-Не ти е необходимо да изучаваш света. Опознай себе си. Познаваш ли себе си ще си открил откровението на смисъла на живота.
-Бъди дързък да отстояваш своите чувства, мисли, идеи, както и философиите сътворени от теб. Експериментирай иновативно с живота си не копирайки другите. Твори силни и смели мечти. Те раждат красота.
-Имай противоречиви чувства: -Бъди решителен и страхлив и точно този страх нека провокира смелостта в теб.
-Съмнявай се в себе си, но и отстоявай своята истина, ако убедеността ти е достатъчно силна в правотата ти.
-Обичай и не обичай, така обекта ти на любов няма да бъде идеализиран и фалшиво пречупен от призмата на влюбеният ти поглед .
-Вярвай и не вярвай, така никога няма да бъдеш фанатизиран от определено верую или религия.
-Доверявай се, но и бъди мнителен, живота е игра и повечето хора играят добре с маската която са сложили на лицето си, незнаеш какво е скрита под нея ...
-Със страст обичай, истински, силно и чисто. Любовта не е показност за пред другите, тя е нещо много лично-първоначалното ти влюбване което е пърхането в корема ти трансформирано по-късно в любовта която ще ти даде криле,използваш ли тези свой криле-чувства градивно те ще преобразят положително живота ти.
-Работи само нещо което обичаш. Всеотдайно, отдадено, търпеливо и постоянно отдавай цялата си енергия на любовта си към работата си и проспериращият резултат неминуемо ще се появи.
-Със страст живей, отправяй поглед често към изгрева, залеза, синьото небе, имай отворени сетива за растителния и животинския свят който те заобикаля, тяхната наивност и чистота ще те зареждат постоянно.
............
текст авторски :Албена Андонова
/Копирайте и разпространявайте само при условие, че посочите автора и поставите линк към този сайт./