размисли
По късно когато го споделих с позната психолог в съобщения във фейсбук тя ми отговори:" Все пак, има причина да ти пишат точно на теб ...понякога с думите си можем да докосваме сърцата на хората и да предизвикваме път към трансформация, дори да не се занимаваш професионално-както го каза
четох твои неща и определено зареждат
чудесно е, че правиш това, което правиш - вероятно го знаеш, но никога не е излишно да го чуеш "
На мен разбира се -не ми беше излишно да го чуя, както и не ми беше излишно да получа още писма от вас, защото зная че не са акт на ласкателство, а са обект на искреност и доверие и искам да кажа че те ми дават вярата - а знаете -когато я имаш не ти е необходимо нищо друго.
Днес преди да започна да пиша тези редове си спомних един цитат от великата Анна Фройд- за тези които не знаят тя е австрийски психолог дете на Зигмунд Фройд и една от най-важните личности допринесли за развитието на психоанализата. "Ако искаш да бъдеш истински психоаналитик трябва да имаш голяма любов към истината, към научната истина също както и към личната истина и трябва да поставиш това разбиране за истината по-високо от всеки дискомфорт при срещата с неприятни факти, независимо дали принадлежат към външния свят или към твоя собствен вътрешен свят." И знаете ли аз нося вътре в себе си тази любов и мога да я споделя с вас- моята истина, пречупена през моята гледна точка-да я наречем философия, понякога тя може да се припокрива с познатата ви, друг път може да ви звучи непозната, важното е да можете да отсеете от нея това което на вас ще ви допадне, което ще можете да приложите във вашия живот. Не е задължително всичко да харесвате което пиша, възможно е понякога мислите ми да ви звучат неразбрано или противоречиво от вашите, в това няма нищо лошо, още веднъж ще ви го кажа, това че писателствам не значи че съм ментор, гуро или лечител, просто чрез писането си споделям моите чувства и мисли, ваш е избора как ще ги приемете. В едно съм сигурна че ще продължа да го правя, по простата причина че ми харесва да пиша и философствам.
...И след като обичам да размишлявам в писмена форма време е да наблегна върху основният проблем в писмата ви, провокирал тук дългият предговор който ви дадох - безпокойството и справянето с него.
Безпокойството !!!
Аз го наричам агонията на душата-който се е сблъскал с него може да разбере защо съм му дала този псевдоним. Най-тъмното и мрачно място, което ни подлудява от тревоги, което отнема съня ни, което кара сърцето ни да бие учестено, което разбърква в хаотичен безпорядък мислите ни, което свива стомаха ни в болезен спазъм и ни кара да изпитваме панически страх от "нещото" което би трябвало да се случи-забележете би трябвало-бъдеще време- да се случи-ако въобще се случи. И тук не мога да не вместя един мъдър цитат от любимият на всички ни автор Марк Твен “Мислил съм си за доста ужасни неща през живота си, повечето, от които никога не се случиха”. Не е ли с всички нас така-притесняваме се непрекъснато за неща от които дори 10 % накрая не се случват и излиза че безпокойството ни е било в крайна сметка ненужно-всичките тези безсънни нощи, тревогите стягали гърлото ни, похабените ни нерви са били дадени напразно. Така е- и го знаете, но въпреки всичко продължавате да се безпокоите и да се страхувате, във времето дори безпокойството ви стана хронично, неизменна часта част от живота ви, разбира се не че го искате...
„Бъдете готови да приемете нещата такива, каквито са”, защото „…приемането на онова, което вече се е случило, е първата стъпка към преодоляването на последиците от всяко нещастие.” това са и мой мисли нищо че ги е казал Уилям Джеймс -бащата на приложната психология.
Говоря ви за приемане, но не победено и предало се приемане, а по-скоро умиротворяване с ада в себе си и с обстоятелствата в живота ви. Знаем че има неща които не зависят от нас колкото и да ни се иска да ги променим и безнадежният изход от тях е 100% в представите ни. В тези случай моят съвет е да се отпуснем на действителността и да я приемем такава каквато е, просто вдигаш ръце, въздишаш и казваш-не мога повече -каквото ще да става... и странното е че в този случай -когато го има спокойствието и доверието към съдбата -че ситуацията ще се подреди по най-добрият възможен начин, нещата наистина се надреждат перфектно без да има потърпевши страни. Изпитан метод-правя го, вече години, но преди да го науча ще си призная агонизирала бях болезнено в безпокойството си и не се чувствах здравословно и конфортно в него.
И така просто е, да повторим- някога когато изпаднете в някаква ситуация в безнадежност в която безпокойството ви започва да обсебва цялото ви същество-в буквалният смисъл -и физически и психически, унищожава душевният ви мир и ви подтиска, средството за справянето с него е не вашата борба за промяна, а вашата неутралност, какво имам впредвид нека тук да вмъкна синонимите на този термин за да ме разберете по-добре, започвам да изреждам -невмешателство; неучастие; ненамеса; безучастие; въздържаност; равнодушие, защо не и апатия към случващото се. По този начин, чрез вашето спокойствие вие неутрализирате безпокойствието си и от тук следва размиване на безнадежността, защото живота е устроен така -където има хармония и мир има и надежда.
Може би ще ми зададете въпроса- ами ако е включена втора страна, в този случай как да се действа? По същият начин-ще отговоря. И тук ще разкажа няколко случая. Преди време приятел който имаше кредитни задължения се безпокоеше че не може да ги покрие в уговореното време. Всъщност той се тревожеше дни преди датата на погасяването на вноската си и притеснен търсеше от приятели и от близки необходимата му сума пари, но така и не можеше да ги набави. Казах му да се отпусне и да не се безпокои напразно за нещо което все още не е сигурен как ще завърши, да приеме двете обстоятелства -че не може да намери назаем пари или да изкара за малкият срок- време което му оставаше. Препоръчах му да стои и да чака развоя със спокойно сърце. По късно той сподели че се е чувствал странно всякаш че предал се на съдбата, но не тъжен, а някак си спокоен, с чувство на доверие и безтегловност отпуснат срещу съдбата. Казал си-каквото ще да става, аз направих всичко по най-добрият начин каквото трябваше от мен. И... чудото станало, един ден преди вноската баба му се обадила по телефона и го попитала-Ти имаш ли нужда от пари? Той отговорил-Но да, откъде знаеш? И тя тогава му разказала най-невероятната случка която бил слушал, която и на вас ще прозвучи като писателско въображение, но всъщност е реално случила се. Дядо му бил починал наскоро, баба му си влизала в къщи и преди да отключи вратата чула в съзнанието си гласа на мъжа си- Внука ми има нужда от пари, ще отидеш и ще подредиш гардероба ми, между дрехите ще намериш пари и ще му ги дадеш. И най-странното тя се разровила между дрехите на вече мъртвият си съпруг и намерила познайте-не някаква си сума от хартиени банкноти, а точната цифра не по-малко или повече от тази която е трябвала на познатият ми за да си плати финансовото задължение. На другият ден с миришещата на нафталин дебела пачка столевки той отишъл и си внесъл парите. Когато аз изслушах тази невероятна история мислено си казах -Неведоми са пътищата Господни- и се усмихнах.
Другият пример е пак подобен, може би защото вече всеки от нас във времето в което живеем е обвързан с някакъв кредит. Пак така близък нямаше възможност да си погаси задължението си по огромният си кредит и след като последва моят съвет се успокои и прие ситуацията, той не можа да си плати вноската точно на датата, разбира се вбеси кредитните си инспектори, но въпреки всичко продължи да си върши работата по най-добрият начин и още същият месец успя да направи достатъчно добра сделка с бизнеса си с която дори предплати напред и изчисти банковият си дълг-а той бе доста голям.
Мога още много примери да ви давам, но мисля че и тези двата по действителни случай са достатъчни за да разберете как закона действа. Само със спокоен дух, с приемане на ситуацията, с увереност в добрият завършек, и с неправене нещата се случват когато става въпрос за справяне с безпокойството и неговите материални елементи в реалността ни. Пропуснах нещо много важно да ви кажа, което сега ще подчертая - задължително трябва да се отхвърли "горкият аз" -тук визирам това че ако изживявате житейски момент в който изпитвате безпокойство ще игнорирате оплакващите си, хленчещи и страдащи страни от вашият характер и ще се превърнете в смела личност-това е задължително. И се обградете с аромат на жазмин, бях чела че германски учени доказали че ароматът на жасмин намалява напрежението и безпокойството толкова добре, колкото и някои от най-популярните и често прилагани медикаменти. Jasminum polyanthum познат още като стаен жасмин е един от многото разновидности жасмин, подходящ за стайно отглеждане в нашите условия. Бързо растящата лиана с ароматни цветове не само ще радва окото ви, но ще бъде и вашата ароматотерапия благодарение на която ще отхвърлите напрежението и ще се успокоите.
И още съвети от мен - ако искате някаква позитивна промяна не я търсете навън от себе си, едва ли някой и нещо биха ви помогнали ако вие самите не го направите, единственият полезен метод за да се справите със страховете си би бил ако се отпуснете по лажерно в живота който живеете, когато изпадате в моменти на безпокойство занимавайте се с някой неща които ще ви дадат вдъхновение -намерете си хоби, слушайте музика, гледайте развлекателни филми... и не мислете за проблемите си. Имайте вярата в себе си, в неподозираните си възможности, в това че стига да поискате може да направите така че всичките тези деструктивни рояк мисли които бушуват в главата ви да ги преобразувате в тон приятен за ушите ви. Когато се чувствате спокойни ще изчезнат страховете ви, негативните ви мисли и неудовлетвореността ви и ще привлечете положителното в живота си. Не случайно мотото на философията на сайтовете ми е Вдъхновение и Мотивация - търсете вдъхновения - неща които ще могат да ви разсейват, неща които ще обичате, които ще могат да държат страстта ви будна за живот-има навсякъде и във всичко такива вдъхновения, огледайте се и ще намерите вашите, а след като ги намерите направете така те да ви мотивират да промените живота си във вариант в който няма да има място за безпокойствието ви.
Накрая завършвам с два цитата по темата, след които ще оставя на вас да допишете с мислите си изречението преди последната точка или удивителен-Китайският философ Линг Ютанг казва "Истинското спокойствие, идва от приемането на най-лошото. Според мен, от психологическа гледна точка, това означава освобождаване на енергия.” , а Уилис X. Кериър разработил една от най-добрите техники за справяне със безпокойството пише "Когато приех най-лошото, в същия момент се отпуснах и ме обзе спокойствие, каквото не бях изпитвал дни наред. От този момент нататък можех да мисля."
/копирайте само като посочите автора и поставите линк към сайта/