размисли
И така докато пиех сутрешното си кафе-този път с мляко на фона на любимото си радио http://www.sky.fm/play/dreamscapes мислите започнаха да пулсират около думата омраза и нейното значение. И реших да ги споделя тук с вас.
Та значи, омразата била негативна емоция, към някой и към нещо към което желаеш зло, но... си казах явно това не е правилната терминология на това чувство, защото можеш да го изпитваш към човек който на теб ти желае зло и който умишлено ти е навредил с което мисля че я оправдах, не само пред себе си, но и пред вас, нали? Това е естествен процес, заложен априорно в нас, ние така сме устроени-да защитаваме себе си, в противен случай едва ли бихме оцелели в еволюционният подбор... Запитах се дали не е безумие това "Ако ти ударят едната буза - дай и другата" (от Новия завет)... и не ви ли звучи по -правдоподобно Старият завет "Око за око, зъб за зъб". Нима ако някой иска да ви вгорчи живота ще стоите безучастно отстрани като мекотело и ще се наслаждавате на набезите му с думите- давай приятелю, на мен ми е приятно да го правиш, аз съм мазохист, ето ти и другата ми буза, нека и тя да ме наболи и спокойно, аз ще ти простя... Засмяхте се, нали, аз поне докато пишех това иронично го направих, защото зная, че то не е акт на разумност, одухотвореност и духовност... а на малодушие и незачитане на своето Аз. Защото ако сте пълноценна, пълнокръвна, истински душевна и търсеща личност никога не бихте позволили това да се случи -уважавате достатъчно себе си като човек.
Сега ви питам, можете ли да трансформирате омразата от негативна емоция в градивна? Ние всички мразим неуспехите си-това е нормално, можем в такива случай да превръщаме омразата си в стимул и желание за успех. Една силна, интелигентна и със самочувствие личност би направила точно това- би извлякла от непотребното-потребно, би използвала омразата като средство за вдъхновение и мотивация да се изтласка напред и нагоре. "Търси вдъхновение на всякъде и във всичко" -ето че го намерихме и на място където дори не бихме решили да го търсим и да го използваме тук и сега-превръщайки го в полезно чувство.
Накрая ще споделя, че аз обичам да отсявам приятелите си в живота си - допускам само достатъчно качествени до себе си хора, които не биха породили това чувство в мен и може би за това много, много рядко ми се случва да се сблъскам с омразата, защото няма от кого да бъде провокирана-правете и вие като мен. А, ако все пак някога я изпитате-облечете я като позитивна емоция, от която ще почерпите само добро за себе си и живота си.
/копирайте само като посочите автора и поставите линк към този сайт/