Осъзнатият ми живот ми даде много, той беше моят Учител, Вдъхновител и Ментор, трябваше да мина през лабиринта му осеян от разноцветни преживявания и противоречиви чувства и мисли, за да мога да изградя себе си такава каквато съм сега на 40, с отворено съзнание на вечния ученик на който тепърва му предстоят още много опитности и знания.
Преживяла съм всичко до сега: -Опознала съм добро и зло; любов и омраза; грях и добродетели; истина и неправда; наранявала съм и са ме наранявали; съдила съм и съм съдила; страдала съм и съм била безкрайно щастлива; имала съм своите възходи както и своите поражения и падения; печелила съм приятели както и врагове; видяла съм рая на живота си и съм минала през агонията и ада на душата си... И всичките тези опитности са ме направили по мъдрия човек който съм тук и сега в този настоящ момент гледащ позитивно и градивно на живота си Въпреки всичко и Заради всичко напук на бездуховното време в което живеем готов да твори заря в сърцето си със свяка своя въздишка...
Благодаря на приятелите които бяха до мен и ме подкрепяха, благодаря и на тези "приятели" в кавички които не го правеха, защото благодарение на вторите разбрах колко е важно да ценя първите.
11.10.2012 г.
Албена Андонова