Иска ми се да хвана ръката ти и да те заведа в това мое си конвенционално пространство, да приседнем заедно пред мислите ми като пред клавиши на пияно и да изсвирим с теб нотите на моята душа. Да чуеш и да усетиш всеки неин трепет преплетен с мечтите ми, без бариерата на думите, жестовете и мимиките. Споделеността да бъде отворена...
Да можеш и ти да ме отведеш в мислите си, да отворя вратата и да вляза в тях като в свой дом, да се стопля в сърцето ти, да потънцувам в ритъма на пулса ти...
Но не, самотата е единична, тя не е за двама. И колкото и да искам да те поканя да надникнеш вътре в мен, не мога, защото така трябва да бъде, така е присъщо на нас хората, така е заложено в клетките ни, такъв е законът...
Мога само да се опитам да ти предам мислите си с думи, но думите ми излязли от мен по пътя си докато стигнат до теб вече са видоизменени, а и ти колкото и да си добър читател или слушател прихващаш разсеяно само част от тях, и за съжаление влязли в теб те се пречупват през твоята призма променяйки се отново...и така на няколко пъти те се трансформират и преобразуват, накрая метаморфозата им е 100 % вече те не носят в себе си това което Аз съм искала да ти кажа...
Хрумва ми, колко хубаво би било ако бъдем отворени като книги и свободно да четем разлиствайки страниците от мисли на другите. Тогава ще отпадне пошлостта, фалша, лицемерието, маските ще се стопят като восък и ще можем всичко да Виждаме в очите на хората около нас...
Какво ли щеше да бъде ако ги нямаше тези прегради около нашето вътрешно аз? Тогава щяхме просто да протегнем с ръка и да си вземем от АЗ на другия колкото искаш и каквото си искаш:Вдъхновение, Радост, Спокойствие.... защо не и талант, след което ще можем да разтворим шепата си вътре в себе си и да изсипем коктейла като нежен дъжд зареждайки се енергийно...Но това би било възможно само ако всички живеехме в хармония със себе си, без сенки, "демони" и множество личности в нас...
Ако можеше да знаем мислите на другите...
Но не може!!!
Защото там вътре в нас до бялата и чистата ни същност е скрита заразна като болест тъмната ни страна, която разбърква хаотично в безпорядък мислите ни, обърква чувствата ни превръщайки ги в противоречиви и ни кара понякога да изживяваме до безнадежност агонията на душата си...На нея-мрачната ни страна сякаш и е конфортно на тъмно, заключена вътре, тя не е за показ, не е желана за приятел, автентично самотно сама и е отредено да бъде...
Ако можеше!!! Но не може!!!
Да знаем мислите на другите.
Продължавах да гледам хипнотизирано в една точка... освобождавайки се от този транс премествайки безразборно погледа си върху обкръжаващата ме среда си казах:
"Не гледай прекалено дълго в една точка мислейки, за да не изпуснеш всички останали точки които заедно рисуват картината на твоят живот." :)))
автор:Албена Андонова
/Копирайте и разпространявайте само при условие, че посочите автора и поставите линк към този сайт. /