- Трябва да бъдеш много търпелив .
- Добър ден - каза лисицата.
- Добър ден - отговори учтиво малкият принц и се обърна, но не видя нищо.
- Тук съм, под ябълковото дърво...
- Коя си ти? - каза малкият принц. - Много си хубава...
- Аз съм лисица - рече лисицата.
- Ела да поиграем - предложи й малкият принц. - Толкова съм тъжен...
- Не мога да играя с теб - отвърна лисицата. - Не съм опитомена.
- Ах, извинявай - каза малкият принц.
Но като помисли, добави:
- Какво значи "да опитомиш"?
- Ти не си оттук - рече лисицата, какво търсиш?
- Търся хората - каза малкият принц. - Какво значи "да опитомиш"?
- Хората имат пушки - каза лисицата - и ходят на лов. Много е неприятно! Отглеждат и кокошки. Интересува ги само това. Ти кокошки ли търсиш?
- Не - каза малкият принц. - Търся приятели. Какво значи "да опитомиш"?
- Това е нещо отдавна забравено. Значи "да се обвържеш".
- Да се обвържеш ли?
- Разбира се - потвърди лисицата.- За мен ти още си само момченце, което прилича на сто хиляди други момченца. И нямам необходимост от теб. А и ти нямаш необходимост от мен. За теб аз съм лисица, която прилича на сто хиляди други лисици. Но ако ме опитомиш, ние ще изпитваме необходимост един от друг. За мен ти ще бъдеш единствен на света. За теб аз ще бъда единствена на света...
- Започвам да разбирам - каза малкият принц. - Има едно цвете..., мисля, че ме е опитомило.
- Възможно е - каза лисицата. - На Земята могат да се видят всякакви неща...
- О, не е на Земята - каза малкият принц.
Лисицата бе много озадачена:
- На друга планета?
- Да.
- Има ли ловци на тази планета?
- Не.
- Това е интересно. А кокошки?
- Не.
- Нищо не е съвършено - въздъхна лисицата.
Но пак се върна към мисълта си:
- Животът ми е еднообразен. Аз ходя на лов за кокошки, хората ходят на лов за лисици. Всички кокошки си приличат и всички хора си приличат. Малко е досадно. Но ако ме опитомиш, в живота ми ще грейне слънце. Ще чувам шум от стъпки, съвсем различен от всички други. Стъпките на другите ме прогонват под земята. Твоите стъпки ще ме викат като музика да изляза от дупката. Освен това погледни! Виждаш ли житните ниви ей там? Аз не ям хляб. За мен житото е безполезно. Житните ниви не ми напомнят нищо. И това е тъжно! Но твоята коса е с цвят на злато. И когато ме опитомиш, ще бъде прекрасно! Житото, което е златисто, ще ми напомня за теб. И ще обичам шума на вятъра в житата...
Лисицата млъкна и дълго гледа малкия принц:
- Моля те... опитоми ме! - каза тя.
- На драго сърце - отговори малкият принц, - но нямам много време. Трябва да намеря приятели и да разбера много неща.
- Можеш да разбереш само нещата, които си опитомил - каза лисицата. - Хората вече нямат време да разбират нищо. Купуват от търговците напълно готови неща. Но тъй като няма търговци на приятели, хората вече нямат приятели. Ако искаш приятел, опитоми ме!
- Какво трябва да направя? - попита малкият принц.
- Трябва да бъдеш много търпелив - обясни лисицата. - Отначало ще седнеш малко по-далеч от мен, така, в тревата. Ще те гледам с крайчеца на окото и ти няма да казваш нищо. Езикът е извор на недоразумения. Но всеки ден ще можеш да сядаш малко по-близо...
На другия ден малкият принц се върна.
- По-добре идвай в един и същи час - каза лисицата. - Ако идваш например в четири следобед, аз още от три часа ще започна да се чувствам щастлива. Колкото повече наближава часът, толкова по-щастлива ще бъда. В четири вече ще се вълнувам и ще се безпокоя, ще открия цената на щастието! Но ако идваш, когато ти хрумне, никога няма да зная за кога да подготвя сърцето си... Необходими са обреди.
- Какво е обред? - попита малкият принц.
- И това е нещо отдавна забравено - каза лисицата. - Именно то прави един ден различен от другите дни, един час различен от другите часове. Моите ловци например имат един обред. В четвъртък танцуват със селските момичета. Така четвъртък е един прекрасен ден! Аз ходя на разходка чак до лозята. Ако ловците танцуваха, когато им хрумне, всички дни щяха да си приличат и аз нямаше да имам миг покой.
Така малкият принц опитоми лисицата. И когато наближи часът на заминаването:
- Ах! - каза лисицата. - Ще заплача.
- Ти си виновна - отвърна малкият принц, - не ти желаех нищо лошо, но ти поиска да те опитомя...
- Разбира се - каза лисицата.
- Но ще плачеш! - рече малкият принц.
- Разбира се - каза лисицата.
- Тогава не печелиш нищо!
- Печеля - отговори лисицата - заради цвета на житото.
И добави:
- Иди да видиш отново розите. Ще разбереш, че твоята е единствена на света. После се върни да се сбогуваме и ще ти подаря една тайна.
Малкият принц отиде да види пак розите.
- Вие въобще не приличате на моята роза и още не сте нищо - каза им той. - Никой не ви е опитомил и вие не сте опитомили никого. Сега сте такива, каквато бе моята лисица. Беше само лисица, подобна на сто хиляди други. Но я направих моя приятелка и сега е единствена на света.
И розите много се смутиха.
- Хубави сте, но сте празни - продължи малкият принц. - За вас не може да се умре. Разбира се, случаен минувач би помислил, че моята роза прилича на вас. Но тя сама е много по-важна от вас всичките, защото тъкмо нея поливах. Защото тъкмо нея поставях под стъклен похлупак. Защото тъкмо нея пазех с параван. Защото тъкмо върху нея убих гъсениците (освен две-три, за пеперуди). Защото тъкмо нея слушах да се оплаква, да се хвали и дори понякога да мълчи. Защото е моята роза.
И се върна при лисицата.
- Сбогом... - каза той.
- Сбогом - каза лисицата. - Ето моята тайна. Много е проста: истински се вижда само със сърцето. Същественото е невидимо за очите.
- Същественото е невидимо за очите - повтори малкият принц, за да го запомни.
- Времето, което си изгубил за твоята роза, я прави толкова важна.
- Времето, което съм изгубил за моята роза... - каза малкият принц, за да го запомни.
- Хората са забравили тази истина - рече лисицата. - Но ти не трябва да я забравяш. Ти ставаш отговорен завинаги за това, което си опитомил. Ти си отговорен за твоята роза...
- Аз съм отговорен за моята роза... - повтори малкият принц, за да го запомни.
Казват че с търпение ,постоянство и труд се постигат мечтите.
От Mr. Self Development
Юлий Цезар е казал: „По-лесно е да намериш хора, които доброволно ще отидат на смърт, отколкото да намериш такива, които са склонни да устоят на болката с търпение.”
За да успееш трябва да имаш огромен запас от устойчиво търпение.
Какво е търпението? Според Барбара Джонсън, то е способността да забавиш мотора, когато чувстваш че ти се изхабяват механизмите. Гай Кавазаки казва, че е изкуството да прикриваш нетърпението си, а Титус Платус заключава, че това е най-добрия лек за всеки проблем.
Аз ти представям търпението като липсващата брънка към твоя успех…
Когато нещата отиват на зле, помни че тревата пониква отново. Да, ще отнеме време, но се вслушай в думите на Джийн Джакъс Роусеу: „Търпението е горчиво, но плодовете му са сладки.”, така че не преигравай, не се пренавивай, бъди търпелив, остави нещата да улегнат, колкото по-малко смяташ забавянето си за значително, толкова по-малко ще бъде.
Светото писание ни учи, че в търпението си притежаваш душата си, ето защо Франсис Бейкън отбелязва, че който е изчерпал търпението си, не притежава душата си.
Елберт Хубард е казал: ”Колко много е захвърлял човек, когато още малко усилие, още съвсем малко търпение е било нужно, за да се постигне успех.”
Вярно е.
Почти беше успял, беше го разгадал и тогава нетърпението извади по-добрата ти страна, което е причината Соломон да напише, че този, който контролира гнева си е по-велик от всемогъщия.
Кристина Милиан споделя: „Моя съвет към този, който реши да поеме по моя път е да има търпение. Аз правя това от дванадесет години.”
Сейнт Франсис де Сейлс мъдро отбелязва: „Имайте търпение с всичко. Но най-напред със себе си.” А Саади казва: „Имай търпение. Всички неща са трудни, преди да станат лесни.”
Опитваш се да успееш без да имаш търпение! По този начин се проваляш в осъзнаването на три от най-жизненоважните стъпки към успеха. Те са: Първо – да имаш търпение, втора – да бъдеш търпелив и трето – да изтърпиш търпеливо.
Никой не успява без търпение.
Ралф Уалдо Емерсон е казал: „Приеми темпото на природата: нейната тайна е търпението.”
Някога случвало ли ти се е да преиграеш? Бил ли си нетърпелив?
Отнело ти е повече от седмица да попаднеш в тази ситуация и няма да ти отнеме по-малко от седмица, за да излезеш от нея.
Безпокойството кара водите на живота да бушуват, обричайки успеха ти, но търпението успокоява водите и ти позволява безопасно да се насочиш към желаната от теб крайна точка.
Не бъди като Том Холт, който казваше: „Всичко е там някъде, ако знаеш как да го намериш и имаш търпението. Аз не знам и нямам, това е същинският ми проблем.” Не е достатъчно просто да знаеш, че ти трябва търпение, трябва да имаш търпение.
Обичам да казвам, че няма нищо, което да не може да постигнеш ако притежаваш трите “P-та” (Purpose, Passion и Patience): Цел, Страст и Търпение. Жизненоважно е да имаш търпение.
Джордж Савил мъдро е забелязал, че: „Човек който е майстор на търпението е майстор на всичко останало.”
Томас Кемпис казва: „Всички хора препоръчват търпение, въпреки че много малко го практикуват.” Използваш ли търпението в живота си?
Бенджамин Франклин смята: „Този, който има търпение, може да има каквото си пожелае.” Арнолд Гласлоу отбелязва: „Ключът към всичко е търпението. Получавате кокошката чрез мътене на яйцето, не чрез счупването му.”
Франсис Оурлес казва: „Излъганото търпение се превръща в гняв.” Но мисля, че е сгрешил. Истинското търпение не е да се нагласиш с нещо, истинското търпение е вяра и дела в действие, може би затова Микеланджело казва, че „Геният е безкрайно търпение.”
Вярвам, че Едмунд Бърк го е казал най-добре: „Нашето търпение ще постигне повече от нашата сила.”
Бъди търпелив, бъди последователен и с течение на времето ще придобиеш желанията си. Замисли се в дълбочината на думите на Уилиам Пенн: „Търпението и усърдието, като вярата, местят планини.”
източник:авторски Албена Андонова + интернет