Опитвай се да наблюдаваш и да черпиш от положителното в характера на другите. Сега се обърни и погледни човека седнал до теб, той е приятел, близък, колега или съвсем непознат. Можеш ли да се оттърсиш от злобата, от завистта, от критиката и да се зарадваш на чуждият успеха, на чуждото богатство, на съвършенството на другия, да аплодираш преимуществото му и с възхита да го поздравиш за всичките тези неща които ти искаш и ги нямаш, но другият до теб ги има?! Или си като персонажът упоменат в тази мисъл на Монтескьо : „Завистникът е враг на самия себе си, защото страда от злото, което сам е причинил.“ Нима предпочиташ в глупостта си да страдаш, питам аз?! И продължавам след въпроса си с още един цитат, който е безсмислено да коментирам: „Злословието и клеветата нямаше да имат такава сила, ако глупостта не им проправяше път.“ — Александър Дюма — баща. Да, глупост, защото и ти си можещ, успяващ...и ти си всичко това което виждаш в щастието на другия.
Запомни, завистта е едно от най-нездравословните чувства, то може единствено да навреди на този който завижда обсебвайки дните му с черни мисли акцентирани върху това да не успеят опонентите му, вместо да бъдат правилно насочени към собственото му развитие. Моят апел към теб е, нека чуждите успехи и благополучие да бъдат твоите учители и приятели, които ще дефинират същите успехи и благополучие и в твоят живот!!!
/копирайте и разпространявайте само като посочите автора и поставите линк към този сайт/