За грешните решения в живота ни.
И заслужават ли си последствията от тях.
И заслужават ли си последствията от тях.
автор:Албена Андонова
Преди да действаш,
обсъди, изучи и обмисли
е казал древногръцкия философ и математик Питагор, която мисъл аз ще допиша "за да не съжаляваш после". Проблема е че много често всички ние забравяме тази стара приказка и действаме неразумно без да мислим, след което плащаме скъпо за взетия грешен избор превръщайки се като наказания от Боговете Сизиф от древногръцката митология, търкаляйки огромният камък по високият хълм и щом достигне върха на хълма, камъкът се претълкува надолу отново. Камъкът за нас е синоним на трудните ни моменти в живота - следствията от грешните необмисленни решения които сме взели, и които повтаряме отново, повтаряме, повтаряме... ненаучили урока си. Казват че най-невероятната способност на хората е да мислят, защо тогава питам се като мислещи и разумни същества ние допускаме като мазохисти неправилните решения които ни отвеждат до страдание, мъка, болка... А може би причината е, че трудните моменти в живота ни са единственният ни шанс да еволюираме израствайки прогресивно, превръщайки се в това което искаме да бъдем като личности. Научили сме се да приемаме всяка опитност за наш учител, наш приятел... примиряваме се със превратностите на съдбата си, въпреки че в тези мрачни времеви отрязъци от пътя ни ние сме дращили с нокти в стената живот оставайки метафорично кървави следи в нея.
Мисли, мисли, мисли... и после действай. Знаем го, но не го правим винаги, преди да действаме не обмисляме и не анализираме, оставяме се на спонтанността и прибързваме във взимането на решения впоследствие плащаме висока цена за нашето фриволно отношение по важността на изборите която сме подценили, агонизирайки дълго време в горещата каша карма която сами си забъркваме. Предполагам че ви се е случвало заради едно взето неправилно решение да се объркате години напред. Поклащате утвърдително глава, Да така е, за нас хората е присъщо да сътворяваме грешка след грешка и така в многоточие, докато накрая самите грешки не ни направят по-мъдри и по-умни, това са грешките от които ние започваме да се учим, а тяхният най-важен урок, който сме наизустили вече в съзнанието си е че трябва да мислим, много да мислим преди да действаме. С постъпките и решенията си които имаме в настоящият момент определяме какво ще последва в следващия, тези малки и незначителни на първо четене моменти са жизненоважни в единствено число и са взаимосвързани един с друг като всеки е зависим от другите подредени във веригата.
"Преди да действаш, обсъди, изучи и обмисли" знаем това на практика, време е вече да се опитаме да го приложим и на теория. Разсъждавам че не е страшно че грешим, " Опитът е името което даваме на грешките си" казва Оскар Еайлд и ние правим неправилните избори точно заради това, за да придобием този опит и благодарение на него да не ги повтаряме вече.
Накрая ще завърша с една притча която я взаимсвам от тук:http://mishki.log.bg/article.php?article_id=58406 притча за трудните моменти в живота.
Магарето и селянинът-притча за трудните моменти в живота!"Веднъж магарето на един селянин паднало в кладенеца. Докато стопанинът му се чудел как да постъпи, животното часове наред издавало жалостиви звуци. Най-накрая селянинът взел решение - да зарови кладенеца заедно с животното. Казал си, че магарето и без това е вече много старо. А и кладенецът все някога трябвало да бъде затрупан. Просто не си струвало да се хвърлят толкова усилия, за да измъкне от трапа това старо животно. Затова извикал съседите си да му помогнат да зарине кладенеца. Всички дружно грабнали лопатите и се заели да хвърлят пръст в дълбокия ров.
Магарето веднага разбрало накъде вървят нещата и започнало да реве оглушително. Не след дълго обаче, за всеобщо учудване, животното притихнало. След като хвърлили още няколко лопати пръст, селянинът не се стърпял и решил да надникне и да провери какво е положението там, вътре. И останал изумен от онова, което видял!
С всяка лопата пръст, падаща върху гърба му, магарето правело нещо невероятно. Докато съседите на селянина продължавали да хвърлят още и още почва в кладенеца, всеки път животното се отръсквало и стъпвало върху трупащата се под краката му земна маса. Не се минало много време и всички с изненада видели, как магарето се показало над кладенеца, прескочило горния му край и с всички сили се понесло напред...
Помни:ежедневно всеки от нас се среща с много и всякаква мръсотия. Животът не спира да ни изпраща все нови и нови порции. Но всеки път, когато върху теб падне буца кал, си спомни тази приказка и постъпката на магарето. Направи и ти като него - отърси се и тръгни нагоре! Защото само така ще успееш да се измъкнеш от кладенеца...
Всеки възникнал проблем в Живота е като камъка, върху който, ако стъпиш -ще преминеш през ручея...
Ако не се спираш и не се предаваш, ще можеш да се измъкнеш дори от най-дълбокия кладенец...
Затова,отърси се и продължи уверено нагоре! "
автор: Албена Андонова
/Копирайте и разпространявайте само при условие, че посочите автора и поставите линк към този сайт. /
обсъди, изучи и обмисли
е казал древногръцкия философ и математик Питагор, която мисъл аз ще допиша "за да не съжаляваш после". Проблема е че много често всички ние забравяме тази стара приказка и действаме неразумно без да мислим, след което плащаме скъпо за взетия грешен избор превръщайки се като наказания от Боговете Сизиф от древногръцката митология, търкаляйки огромният камък по високият хълм и щом достигне върха на хълма, камъкът се претълкува надолу отново. Камъкът за нас е синоним на трудните ни моменти в живота - следствията от грешните необмисленни решения които сме взели, и които повтаряме отново, повтаряме, повтаряме... ненаучили урока си. Казват че най-невероятната способност на хората е да мислят, защо тогава питам се като мислещи и разумни същества ние допускаме като мазохисти неправилните решения които ни отвеждат до страдание, мъка, болка... А може би причината е, че трудните моменти в живота ни са единственният ни шанс да еволюираме израствайки прогресивно, превръщайки се в това което искаме да бъдем като личности. Научили сме се да приемаме всяка опитност за наш учител, наш приятел... примиряваме се със превратностите на съдбата си, въпреки че в тези мрачни времеви отрязъци от пътя ни ние сме дращили с нокти в стената живот оставайки метафорично кървави следи в нея.
Мисли, мисли, мисли... и после действай. Знаем го, но не го правим винаги, преди да действаме не обмисляме и не анализираме, оставяме се на спонтанността и прибързваме във взимането на решения впоследствие плащаме висока цена за нашето фриволно отношение по важността на изборите която сме подценили, агонизирайки дълго време в горещата каша карма която сами си забъркваме. Предполагам че ви се е случвало заради едно взето неправилно решение да се объркате години напред. Поклащате утвърдително глава, Да така е, за нас хората е присъщо да сътворяваме грешка след грешка и така в многоточие, докато накрая самите грешки не ни направят по-мъдри и по-умни, това са грешките от които ние започваме да се учим, а тяхният най-важен урок, който сме наизустили вече в съзнанието си е че трябва да мислим, много да мислим преди да действаме. С постъпките и решенията си които имаме в настоящият момент определяме какво ще последва в следващия, тези малки и незначителни на първо четене моменти са жизненоважни в единствено число и са взаимосвързани един с друг като всеки е зависим от другите подредени във веригата.
"Преди да действаш, обсъди, изучи и обмисли" знаем това на практика, време е вече да се опитаме да го приложим и на теория. Разсъждавам че не е страшно че грешим, " Опитът е името което даваме на грешките си" казва Оскар Еайлд и ние правим неправилните избори точно заради това, за да придобием този опит и благодарение на него да не ги повтаряме вече.
Накрая ще завърша с една притча която я взаимсвам от тук:http://mishki.log.bg/article.php?article_id=58406 притча за трудните моменти в живота.
Магарето и селянинът-притча за трудните моменти в живота!"Веднъж магарето на един селянин паднало в кладенеца. Докато стопанинът му се чудел как да постъпи, животното часове наред издавало жалостиви звуци. Най-накрая селянинът взел решение - да зарови кладенеца заедно с животното. Казал си, че магарето и без това е вече много старо. А и кладенецът все някога трябвало да бъде затрупан. Просто не си струвало да се хвърлят толкова усилия, за да измъкне от трапа това старо животно. Затова извикал съседите си да му помогнат да зарине кладенеца. Всички дружно грабнали лопатите и се заели да хвърлят пръст в дълбокия ров.
Магарето веднага разбрало накъде вървят нещата и започнало да реве оглушително. Не след дълго обаче, за всеобщо учудване, животното притихнало. След като хвърлили още няколко лопати пръст, селянинът не се стърпял и решил да надникне и да провери какво е положението там, вътре. И останал изумен от онова, което видял!
С всяка лопата пръст, падаща върху гърба му, магарето правело нещо невероятно. Докато съседите на селянина продължавали да хвърлят още и още почва в кладенеца, всеки път животното се отръсквало и стъпвало върху трупащата се под краката му земна маса. Не се минало много време и всички с изненада видели, как магарето се показало над кладенеца, прескочило горния му край и с всички сили се понесло напред...
Помни:ежедневно всеки от нас се среща с много и всякаква мръсотия. Животът не спира да ни изпраща все нови и нови порции. Но всеки път, когато върху теб падне буца кал, си спомни тази приказка и постъпката на магарето. Направи и ти като него - отърси се и тръгни нагоре! Защото само така ще успееш да се измъкнеш от кладенеца...
Всеки възникнал проблем в Живота е като камъка, върху който, ако стъпиш -ще преминеш през ручея...
Ако не се спираш и не се предаваш, ще можеш да се измъкнеш дори от най-дълбокия кладенец...
Затова,отърси се и продължи уверено нагоре! "
автор: Албена Андонова
/Копирайте и разпространявайте само при условие, че посочите автора и поставите линк към този сайт. /
RSS Feed
