текст авторски: Албена Андонова-А.С.А.
размисли
размисли
Понякога си казвам,"ако преди съм била такава каквато съм сега, много неща щях да си спестя в живота", но зная че това е невъзможно, защото ние никога не можем да бъдем винаги едни и същи -живота е промяна, това което сме били вчера, не сме днес, както и това което сме в момента няма да бъдем след 10 години. От нас зависи как ще сътворим бъдещето си - от това тук и сега. Какви ще бъдем след днешният ден се определя от нашите избори които правим в момента, от нашите мисли които носим в главите си, от нашите чувства които преживяваме в сърцата си, от нашите дела които вършим в реалното си ежедневие. Дали ще еволюираме или ще деградираме можем сега да решим. Никога не е късно да започнеш нещо ново, нещо което твоята мнителна неубеденост те е възпирала до сега да извършиш, не казвай не мога, аз мисля че можеш, можеш да започнеш да пишеш, да рисуваш, да спортуваш, да твориш музика... каквото поискаш, неограниченост няма. Твоята вътрешна сила и възможности са неизмерни, само поискай, с цялото си сърце и душа и то ще ти се даде, по най-неведомите пътища които дори не си подозирал че ще получиш. Това че вече не си млад, не трябва да бъде пречка за твоите мечти, можеш и на 40, на 50, на 60 да започнеш новото начало в живота си-от теб зависи, от смелостта ти, от вярата ти-тази в теб самия, от младешкият ти полет на душата. А ако някой поиска да насади капчици съмнение с думите "няма да се справиш", "това не е за теб", "не си способен" - не му вярвай, игнорирай го, защото това е неговата истина, това са неговите мисли и неговите ограничения, ти не си него, ти си ТИ, а твоето АЗ е голямо.
Вчера дъщеря ми каза че има намерение да започне да свири на китара, разбира се казах и че ще я подкрепя, че винаги ще я подкрепям за всичко което иска и в този ред на разговори си спомних за един случай от юношеството ми, който бях забравила и разказах на нея, той е доста личен, но мога да го споделя тук защото е поучителен . Та върнах се назад във времето когато бях 16 годишна, учих тогава в Химическият техникум в София специалност биотехнология-първи курс, и бях отличничка-за времето, разбира се, по късно хормоните понижиха успеха ми-тук се усмихнахме с дъщеря ми. Тогава имаше стипендия за отличен успех, получих 60 лв, боже това бяха много пари тогава, и бяха първите които бях получила чрез труда си- удовлетворена отидох в прословутия ЦУМ и си купих познайте какво-китара. Щастлива с китара в ръка и с крила на гърба си след като влязох в къщи изтичах при баща си за да му споделя новата си придобивка, но той тогава така ми подкастри крилата с думи, не си спомням точно какво каза, но всякаш все още съм оставила някакъв спомен от чувството което те са предизвикали в мен...тогава захвърлих китарата и никога не я докоснах, по късно след като вече ми бе омръзнало да бърша прахта по нея я подарих на една приятелка... от мен не стана музикант, тогава повярвах на ограниченията които в случая баща ми даде. Разказвам ви го за да разберете колко важно е да вярвате в себе си, в мечтите си, в идейте си, в плановете ви за бъдещето си, и ако ви се случи някой друг на ги стопира с някакво покълване с невяра във вашите творчески възможности не се поддавайте, а продължете да пърхате с крила, защото когато има крила има и летеж, а там на върха няма ограничения, там всичко е възможно, защото е полет на душата и въображението, там с размаха които ще имате с мечтите си ще откриете цялост и сила която ще преобрази живота ви.
Таланта, страстта и постиженията зависят от нашето вдъхновяващо тук и сега, можем да бъдем всичко за което си мечтаем, можем да еволюираме непрекъснато градивно, да се изкачваме всеки ден стъпало, след стъпало устремени към нашето добро бъдеще. Живейте отдадено на мечтите си, дори ако трябва зарежете всичко и тръгнете хипнотизирано към страстта си за промяна, бъдете по отворени към предизвикателства и сътворете новите реалности в действителността ви. Това че сега си мислите че не можете, не значи че наистина не можете, не бъдете сигурни в нещо което дори не сте опитали... Живота е постоянна промяна, ние непрекъснато се променяме, всеки един миг е такъв за нас-постоянен видоизменящ процес, днес сте едни, след години ще сте съвсем други, а какви ще сте зависи от днешното ваше тук и сега.
Вчера дъщеря ми каза че има намерение да започне да свири на китара, разбира се казах и че ще я подкрепя, че винаги ще я подкрепям за всичко което иска и в този ред на разговори си спомних за един случай от юношеството ми, който бях забравила и разказах на нея, той е доста личен, но мога да го споделя тук защото е поучителен . Та върнах се назад във времето когато бях 16 годишна, учих тогава в Химическият техникум в София специалност биотехнология-първи курс, и бях отличничка-за времето, разбира се, по късно хормоните понижиха успеха ми-тук се усмихнахме с дъщеря ми. Тогава имаше стипендия за отличен успех, получих 60 лв, боже това бяха много пари тогава, и бяха първите които бях получила чрез труда си- удовлетворена отидох в прословутия ЦУМ и си купих познайте какво-китара. Щастлива с китара в ръка и с крила на гърба си след като влязох в къщи изтичах при баща си за да му споделя новата си придобивка, но той тогава така ми подкастри крилата с думи, не си спомням точно какво каза, но всякаш все още съм оставила някакъв спомен от чувството което те са предизвикали в мен...тогава захвърлих китарата и никога не я докоснах, по късно след като вече ми бе омръзнало да бърша прахта по нея я подарих на една приятелка... от мен не стана музикант, тогава повярвах на ограниченията които в случая баща ми даде. Разказвам ви го за да разберете колко важно е да вярвате в себе си, в мечтите си, в идейте си, в плановете ви за бъдещето си, и ако ви се случи някой друг на ги стопира с някакво покълване с невяра във вашите творчески възможности не се поддавайте, а продължете да пърхате с крила, защото когато има крила има и летеж, а там на върха няма ограничения, там всичко е възможно, защото е полет на душата и въображението, там с размаха които ще имате с мечтите си ще откриете цялост и сила която ще преобрази живота ви.
Таланта, страстта и постиженията зависят от нашето вдъхновяващо тук и сега, можем да бъдем всичко за което си мечтаем, можем да еволюираме непрекъснато градивно, да се изкачваме всеки ден стъпало, след стъпало устремени към нашето добро бъдеще. Живейте отдадено на мечтите си, дори ако трябва зарежете всичко и тръгнете хипнотизирано към страстта си за промяна, бъдете по отворени към предизвикателства и сътворете новите реалности в действителността ви. Това че сега си мислите че не можете, не значи че наистина не можете, не бъдете сигурни в нещо което дори не сте опитали... Живота е постоянна промяна, ние непрекъснато се променяме, всеки един миг е такъв за нас-постоянен видоизменящ процес, днес сте едни, след години ще сте съвсем други, а какви ще сте зависи от днешното ваше тук и сега.
текст авторски: Албена Андонова-А.С.А. / 18.02.2013 - 11.39
/копирайте само като поставите линк към сайта и посочите автора/
/копирайте само като поставите линк към сайта и посочите автора/
RSS Feed
