откъс от книгата:Оранжеви писаници
-Обичам го!
-Само това ли ще споделиш.
-То е достатъчно.
-Тогава ми разкажи как го обичаш.
-Трудно обяснимо-обичам него, а всякаш, че ми бе даден, за да заобичам себе си, знаеш бях се загубила в търсене на разпилените си парченца, но от мига в който го видях странното усещане което почувствах към него и което все още тлее в мен ме кара да се себеизцелявам. Оказва се, че тези чувства ще са средството чрез което ще постигна хармония с вътрешният си и външен свят. И вече успявам да намествам в красив пъзел малките парченцата от моето Аз, които дълго време бях събирала. За много кратко време станах човекът №1 в живота си. Ежедневието ми стана по приятно-правя това което искам и както го искам, съвършено, безпроблемно, идейте идват, мечтите се реализират, няма пречки, прегради които да се стремя да прескоча или заобиколя, пътя е гладък, няма сипей, липсват бодли от трънаци... всякаш, че аз съм творецът, пожелавам нещо и то ми се дава по неведоми пътища, от мен се иска само да искам. А той е моето вдъхновение. Това е безусловната и абсолютна любов според мен-градивна, изцеряваща, трансформираща в добро и позитивно живота ти, любов с която може да полетиш-там където се случват чудеса. Тя не обсебва обекта си, а се концентрира в носителя-това е красивото в нея. Аз в случая съм преобразена от чувствата които нося в себе си, ментални, екзистенциални и в същото време до най-скритото кътче на ума ми реални- те са моята мотивация, вдъхновението за което си заслужава да заобичам себе си повече отколкото всичко и всеки-колкото и егоистично да звучи.
-Докато те слушам си спомних за речта на Чарли Чаплин на собствената му седемдесетгодишнина. Когато започнах да обичам себе си. Знаеш я, нали?
-Разбира се, любима е, дори ще ти я цитирам:
Когато започнах да обичам себе си, разбрах, че мъката и страданието са само предупредителни сигнали за това, че живея против собствената си истина. Сега знам, че това се нарича "автентичност".
Когато започнах да обичам себе си, разбрах колко силно може да засегнеш някого, ако го подтикваш към изпълнение на собствените му желания, преди да им е дошло времето и човекът още не е готов, и този човек съм самия аз. Днес наричам това "признание".
Когато започнах да обичам себе си, престанах да се стремя към друг живот и изведнъж видях, че всичко, което ме обкръжава, ме приканва да раста. Днес наричам това "зрелост".
Когато започнах да обичам себе си, разбрах, че при всякакви обстоятелства се намирам на правилното място в правилното време и всичко се случва в нужния момент, затова мога да бъда спокоен. Сега наричам това "увереност в себе си".
Когато започнах да обичам себе си, престанах да ограбвам собственото си време и да правя грандиозни проекти за бъдещето. Днес правя само това, което ми носи щастие и радост, това, което обичам да правя и носи на сърцето ми приятни усещания. Правя това по собствен начин и в собствен ритъм. Днес наричам това "простота".
Когато започнах да обичам себе си, се освободих от всичко, което принася вреда на здравето ми - храна, хора, вещи, ситуации. Всичко, което ме теглеше надолу и ме отблъскваше от самия мен. В началото наричах това "позиция на здравословния егоизъм". Сега го наричам "любов към самия себе си".
Когато обикнах себе си, престанах да се опитвам винаги да бъда прав и от този момент правя по-малко грешки. Сега разбрах, че това е "скромност".
Когато започнах да обичам себе си, престанах да живея с миналото и да се безпокоя за бъдещето. Днес живея само за настоящия момент, в който се случва всичко. Сега изживявам всеки ден за самия него и наричам това "реализация".
Когато започнах да обичам себе си, осъзнах, че моят ум може да ме разстрои и от това мога да се разболея. Но когато го обединих с моето сърце, моят разум ми стана ценен съюзник. Сега наричам тази взаимовръзка "мъдрост на сърцето".
Повече не ни е нужно да се боим от спорове, конфронтация или различен род проблеми със себе си или със другите. Даже звездите се сблъскват, но от техния сблъсък се раждат нови светове. Сега знам:"Това е животът!"
-ОШО беше казал,че ако не обичаме себе си, никога няма да обичаш някой друг. Но аз бих добавила, че понякога ни е необходим някой друг, чрез любовта си към който да заобичаме себе си.
-И си благословена, че ти се даде такава любов.
/копирайте само като посочите автора и поставите линк към този сайт/