автор: Албена Андонова
"...Горски свят на вълшебство и загадки,
препълнен с музика и аромати,
където философията е написана
върху дървени скрижали
със сиглите на короядите
и подписана с ноктите на вятъра."
Николай Хайтов - Гора
Вървеше бавно по тясната извиваща се черна пътека между смълчаните вечни исполини усещайки всеки трепет на природата. В тишината на иглолистната гора чуваше пукането на пробуждащите се дървета, ударите на сърцето си и стъпките си как отекват бавно и ритмично. Протегна ръка и докосна игличките по клоните, пръстите й се плъзваха нежно по тях докосвайки шишарките. Вдишваше и издишваше с пълни гърди свежият въздух миришещ на смола.
Магията на боровете й въздействаше вдъхновяващо. Вечнозелените дървета бяха неизчерпаем източник на удивление за нея, можеше да ги съзерцава с учудване и възхищение. Изпитваше благоволение от силата и мъдростта която струеше от тях. Мислите й застопорени в състояние на релакс си отпочиваха от безконечният си ежедневен материален бяг.
Гората излъчваше уникална лечебна сила, ароматът на смолистозелено, наситено синьото небе прокрадващо се между върхувете на дърветата, песента на щурците и на птиците, шумът на вятъра в боровите иглички , бръмченето на микроскопичните насекоми... всичко това я караше да избледнява физически и да се слива с Природата чувствайки се част от нея.Този допир до първичния феномен я зареждаше и преобразяваше.
Спокойстивие, релакс и одухотворение черпеше от съприкосновението си с него. Тук тя намери скривалище от суетата и сивотата на градската реалност. Имаше необходимост от тази доза енергетик, искаше да отърси и премахне всичко ненужно и непотребно вкарало пипалца в сивите й клетки. И да помисли... трезво... за нещата от живота й които я вълнуваха... да помисли тук с надеждата че в общуването си с природата ще намери правилните отговори...
Питаше се дали само на правилните въпроси ще намери правилни отговори, или ако зададе грешен въпрос има шанса също да получи правилен отговор?! Някъде беше попаднала на следното:" Въпрос: Можем ли да имаме всичко което си поискаме? Отговор:Само ако си зададем правилните въпроси."А кои бяха за нея правилните въпроси... Хм... Замисли се съсредоточено отърсвайки се от обсебилата я меланхолия на релаксиращ покой... В главата и нахлуха в надпревара множество варианти на разнородни въпроси обхващащи различни житейски тематики. Въпроси, въпроси, въпроси... но как да ги отсее, кои между тях са по важните, кои второстепенните и кои маловажните?
Запита се: Какво искам от живота? - мислеше че знае какво иска, но във времето бе доказала че отговорът на този въпрос беше като променлива величина, вечно изменящ се!!!
Значи трябваше да го перифразира и да промени значението му с: Кои са моите приоритети? - да това беше добър въпрос, жизненоважен... мисли дълго и обстойно върху него, когато вече знаеше отговора си зададе още един въпрос: Какво да направя за да ги постигна? ...
Шумувете на гората я разбудиха от мисленния й транс. Природните струни свиреха нежната песен на горските фей, мелодията омайно разпръсквайки с вълшебните си ноти живот навсякъде.
Започна да тича в компанията на вятъра който развяваше свободно косите й и зачервяваше в руменина лицето й. Ускори темпа на бяга в желанието си да догони приятелите си които бяха избързали напред по пътеката.
...Живот, живот, живот пееше всичко в нея и около нея!!! А в ума си тя тананикаше:
Магията на боровете й въздействаше вдъхновяващо. Вечнозелените дървета бяха неизчерпаем източник на удивление за нея, можеше да ги съзерцава с учудване и възхищение. Изпитваше благоволение от силата и мъдростта която струеше от тях. Мислите й застопорени в състояние на релакс си отпочиваха от безконечният си ежедневен материален бяг.
Гората излъчваше уникална лечебна сила, ароматът на смолистозелено, наситено синьото небе прокрадващо се между върхувете на дърветата, песента на щурците и на птиците, шумът на вятъра в боровите иглички , бръмченето на микроскопичните насекоми... всичко това я караше да избледнява физически и да се слива с Природата чувствайки се част от нея.Този допир до първичния феномен я зареждаше и преобразяваше.
Спокойстивие, релакс и одухотворение черпеше от съприкосновението си с него. Тук тя намери скривалище от суетата и сивотата на градската реалност. Имаше необходимост от тази доза енергетик, искаше да отърси и премахне всичко ненужно и непотребно вкарало пипалца в сивите й клетки. И да помисли... трезво... за нещата от живота й които я вълнуваха... да помисли тук с надеждата че в общуването си с природата ще намери правилните отговори...
Питаше се дали само на правилните въпроси ще намери правилни отговори, или ако зададе грешен въпрос има шанса също да получи правилен отговор?! Някъде беше попаднала на следното:" Въпрос: Можем ли да имаме всичко което си поискаме? Отговор:Само ако си зададем правилните въпроси."А кои бяха за нея правилните въпроси... Хм... Замисли се съсредоточено отърсвайки се от обсебилата я меланхолия на релаксиращ покой... В главата и нахлуха в надпревара множество варианти на разнородни въпроси обхващащи различни житейски тематики. Въпроси, въпроси, въпроси... но как да ги отсее, кои между тях са по важните, кои второстепенните и кои маловажните?
Запита се: Какво искам от живота? - мислеше че знае какво иска, но във времето бе доказала че отговорът на този въпрос беше като променлива величина, вечно изменящ се!!!
Значи трябваше да го перифразира и да промени значението му с: Кои са моите приоритети? - да това беше добър въпрос, жизненоважен... мисли дълго и обстойно върху него, когато вече знаеше отговора си зададе още един въпрос: Какво да направя за да ги постигна? ...
Шумувете на гората я разбудиха от мисленния й транс. Природните струни свиреха нежната песен на горските фей, мелодията омайно разпръсквайки с вълшебните си ноти живот навсякъде.
Започна да тича в компанията на вятъра който развяваше свободно косите й и зачервяваше в руменина лицето й. Ускори темпа на бяга в желанието си да догони приятелите си които бяха избързали напред по пътеката.
...Живот, живот, живот пееше всичко в нея и около нея!!! А в ума си тя тананикаше:
Какво искам от живота?
Кой са моите приоритети?
Какво да направя за да ги постигна?
Кой са моите приоритети?
Какво да направя за да ги постигна?
автор:Албена Андонова
/копирайте и разпространявайте само като посочите автора и поставите линк към този сайт/
RSS Feed
