откъс от книгата:"Оранжеви писаници"
-Разбирам те, и на мен ми липсва той. /- Двете с майка й стояха на балкона загледани в красивият залез който прегръщаше града. / -Тялото и мозъкът се нуждаят от движение, защото иначе атрофират, а дядо ти лежи неподвижно вече месеци наред... така че нормално е да е в това състояние. И е време ти да да се подготвиш с мисълта че той е пътник и ще си отиде скоро от този свят, колкото и болезнено да е това за теб и за всички нас.
-Приела съм го вече, не се притеснявай за мен. Но ще ми липсват приятелството му, неговите съвети, напътствията за живота които ми даваше, мъдростите му...
-Знаеш какво той обичаше да ти казва:"Вярвай в себе си момичето ми, ще се справиш!!!"
-Да! "-Никога не поставяй под съмнение доверието и вярата в себе си, ти си силна жена и ще се справиш с всяко препиятствие което ще се изпречи на пътя ти. "
-Това беше любимият му израз и към мен. Дядо ти беше изключителен човек и все още Е, нищо че е на легло и ... -Майка й не продължи, с насълзени очи и сведена глава влезе вътре в дневната, оставяйки я с мислите й и компанията на оранжево червеният залез.
Докато гледаше залязващото слънце тя си каза: -Вярата в себе си е най-ценното нещо което съм успяла да изградя в характера си, тя е основната ми религия, моето верую, моята философия. Вярата в себе си са скрижалите на завета който ми остави като наследство дядо ми.
Стоеше сама на балкона, отправила поглед в небето,обичаше да съзерцава залеза, той й даваше вдъхновение, одухотворение, създаваше спокойствие в нейният вътрешен свят. И всеки път той бе неповторимо страхотен. Такъв беше и тазвечерният, гледаш го няколко минути, а се запечатва за цял живот в теб, обгърнал с вълшебната си мантия сивият град, той му придаваше краски на приказен свят, в друг момент щеше да извади фотоапарата и да застане пред него, но сега тя реши да се потопи в спомените си от детството си.
Спомни си като малка как изтича веднъж при дядо си с думите" Дядо, не зная дали ще се справя сама, искам да бъдеш до мен за да ми помогнеш". А той се обърна усмихнат към нея, вдигна я и след като я сложи да седне върху едното му коляно я попита: - Знаеш ли колко има дни в годината, в седмицата, и колко часа са в денонощието? -За седмицата и за часовете, Да-отговорила му бе тя учудено на странният въпрос не на място кайто той й задаваше. -Добре, значи запомни това което сега ще ти кажа, продължи този път сериозно той. -365 дни са в годината, 7 дни в седмицата и 24 часа в денонощието и ти си ЕДИНСТВЕНИЯТ човек на когото можеш да разчиташ през цялото това време. Формирай вярата в себе си, и си повтаряй убедително в такива моменти като днешния: "Аз мога", "Аз ще се справя", "Аз вярвам". Обещаваш ми нали?!
-Обещавам дядо-тържественно и по детски артистично тя подчерта думите си поклащайки утвърдително с глава .
Спомни си и един друг техен разговор. -Ти ще си такава, каквато решиш да бъдеш. Ако искаш да си смела, борбена, непоколебима-ще Бъдеш, но само ако решиш. Това са качества избора на които правиме ние в характера си, както и ние самите избираме страха си, съмнението и неверието в нашите способности. Щастието помага на смелите, а ти предполагам искаш да бъдеш щастлива нали, намигна й дяволито той...
И тя се научи да бъде смела, безстрашна и благодарение на тези си качества винаги успяваше да изненада себе си с разнообразието от непроявявани способности които изваждаше на показ едно , по едно от "торбата" си живот.
-Ах, този мой дядо колко ще ми липса със своите мъдрости които ми даваше. -Говореше тя на залязващото слънце, което бавно се скриваше в далечината оставяйки града на тишината на нощта.
-Искаш да постигнеш успех в живота си, ще ти кажа няколко прости тайнички които ще следваш -това дядо й и беше казал когато тя навърши 18 години.
А ето ги й петте условия за успех които той тогава й даде:
1.Бъди смела , винаги си поставяй нови цели и предизвикателства пред себе си, пристъпвай смело в новата и непозната територия-област от живота ти. Вярвай непоколебимо в себе си и в своите възможности.
2.Живеей ползотворно в днешният ден, давайки всичко на което си способна тук и сега в него. Изисквай повече от себе си, както и от живота, винаги има какво ново да научиш, както и винаги ще има какво повече да вземеш от живота.
3.Миналото вече ти е известно, то не ти трябва. Пази само градивните спомени в съзнанието си от него, пък дори ако трябва понякога да не са само хубавите, важното е да са поучителни-от тях можеш да черпиш мъдрост.
4. Внимателно наблюдавай какво се случва с теб и около теб. Всичко което откриваш в себе си и в света в който живееш използвай като настолна библия, това което те заобикаля ще бъде твоят учител, затова се вглеждай в малките детайли дори и на миниатюрните, незабележими на пръв поглед неща.
5.Винаги взимай стопроцентови решения без съмнения или някакви условни прегради. Действай, без дълго да анализираш или обмисляш, нерешителността и колебанието са враговете на човека който крачи към успеха. Каквото и да искаш, не го мисли много, а просто го направи!
На небето се бе показала луната! Тя обичаше загадките и мистериите свързани с Луната, погледна я с любов. Самотната Луна знаеше, че във вярата в себе си има самота, а самотата е единична, тя не е за двама.
-Аз вярвам в себе си, във висшето в нас и в цялата природа!!! Аз вярвам в себе си, вярвай и ти!!!-Затвори очи тя, пое дълбоко дъх вдишвайки аромата на балконските цветя, и изричайки на ум тези две изречения които дядо й често повтаряше, се прибра сред домашният си уют.
/Копирайте и разпространявайте само като поставите линк към сайта и посочите автора/