откъс от книгата: Оранжеви писаници-1 част
Наваде се и постави дланите си върху коленете си, с наведена глава към краката си пое дълбоко дъх, повдигна първо челото и очите си поглеждайки напред по пустата парк алея, която я подканяше, в част от секундата изправи тялото си и се понесе напред в бързо тичане-спринт. Старта бе бърз, бягането и бе като един дъх, но точно тази бързина повдигаше адреналина й, изживяването бе невероятно... Държеше главата си леко наклонена напред,
вятърът образувал се от съприкосновението й с въздуха повдигаше и развяваше дългата й коса и зачервяваше страните й, гледаше пред себе си на 10-15 метра напред и се движеше в права линия, торса бе леко свит отпред на кръста, ръцете се люлееха нагоре-надолу в синхрон с краката й, а ханша бе в линия с главата и раменете. Тичаше с малки стъпки-но бързо и докато правеше това не мислеше за нищо, просто бе се загубила в нищото-там в своето си медитативно състояние, може би за това обичаше често сутрин да бяга, за да се зарежда не само физически но и психически и душевно с този вид релакс за нея. Дишаше бавно и издишваше бавно, както през устата,така и през носа, по този начин пълнеше дробовете си с повече кислород, и успокояваше сивите си клетки всякаш, че вършеше йогийско упражнение за дишане. Целият й дихателен апарат се бе включил автоматично, белите й дробове, дихателните й мускули, всяка авеола работеха за правилният процес на дишане, не й бе необходим умишлен съзнателен контрол и теоретични тренировки, за да постигане това върховно дихателно майсторство в което въздуха като енергия охлаждаше тялото й и го зареждаше живително, пречистваше белите и дробове и успокояваше ума й.
Обичаше да редува тичане с вървене. Спринт->ходене , спринт->ходене, спринт-> ходене. И докато ходеше в промеждутъците между интензивното бягане се наслаждаваше на малките детайли около нея в природата, тогава избираше по пусти пътеки в парка, заглеждаше се в облаците, в тревичките, цветенцата, заслушваше се във звуците издавани от шума на листата, от птиците между клоните на дърветата, от полъха на вятъра ... понякога дори поспираше, за да може да погълне със сетивата си красивата картина пред себе си и да я запечати в съзнанието си, за да може някога по-късно в някой тъжен и тъмен ден, ако и се наложеше да я извади на повърхността на спомените си и да се зареди от нея.
И така ходене -> спринт , ходене -> спринт ... Спринт в който тя се себеоткриваше, прекрачваше прага и пристъпваше в храма на своето АЗ. Бягането в един дъх бе радостта й, възторга и екстаза от усещането, че се чувства жива, този адреналин бе вид храна за психическото й същество, бе честата й профилактика, чрез която изчистваше всичко негативно полепило се по нея от материалният свят.
...Човек, за да може да се справя успешно с предизвикателствата на ежедневните си дела, трябва да бъде търсач на Истини и да намира релакс, зареждане и полза за своето пълноценно съществуване навсякъде и във всичко в живота си, дори и както в случая тя го правеше в най-популярният вид кардио тренировка каквато е джогинга.
/копирайте само като посочите автора и поставите линк към този сайт/