откъс от книгата: Оранжеви писаници
-Не зная, може би има?!
-Само това ли ще ми кажеш Може би има , очаквах друго да чуя от теб позитивно мислещата.
-Аз също често съм си задавала този въпрос, но не съм си отговаряла никога задоволително на него. Има ли смисъл?! Може би има!!! -Единствено този отговор съм намирала за него. Иначе, ако искаш мога да ти философствам с дни, за всеки един отделен детайл в живота-знаеш ме, но тази моя философия не размива въпроса за смисъла. Позитивното мислене е прекрасно, но то е самовнушение, ако не го изградиш по-този начин, ако не го посееш под тази форма във сивите си клетки, просто няма да го откриеш реално в живота, защото винаги ще присъства онзи риторичен въпрос "Има ли смисъл?", който просто не предполага отговор, а привлича вниманието ни върху него и ни води и навежда до размисъл.
-Казваш, че позитивното мислене е самовнушение?!
-Да, само това е, ако не си го самовнушим, няма да го приемем. Самувнушаваш си, че си красив, богат, щастлив... и каквото искаш там, промиваш ума си, и след това караш подсъзнанието ти да приеме новата истина за теб. След което ти повярвал на този образ го трансформираш в материалният свят, чрез мислите на хората в живота ти.
-Как става това?
-Те виждат това, което им показваш и го приемат като даденост, ако видят отчаян, занемарен и предал се човек ще те приемат като такъв, а ако ти им се пакажеш в противоположният образ-усмихнат, щастлив и успешен, те ще те възприемат като такъв, и те чрез своят ум, по-късно чрез своето подсъзнание ща материализират твоята действителност, но тази която ти им представиш. Един мой много успял приятел-световно известен писател ми бе разкрил веднъж своята тайна за благополучие, каза ми, че винаги споделял за идейте си на другите като завършени още преди дори да е започнал да работи като проекти върху тях, за да могат те да бъдат по-бързо материализирани от мислите на другите. Например още не бил започвал да пише своя книга, но казвал на другите, че я има вече в завършен вариант, говорел за нея като бъдещ бедселър и знаеш ли, всъщност той и такъв ставал, една от най-четените книги за позитивно мислене на новото време. Беше ми споделил, че дори винаги в началото е нямал конкретна тема за писане, но някак си идейте му идвали от само себе си всеки ден всякаш, че не той пишел по малко, а някой друг му диктувал буквите. Той бил само средство, чрез което енергията се проявявала чрез него.
Мога да ти дам и друг пример, мой приятел бизнесмен винаги говореше за бъдещите си бизнес успехи като днешни, той никога не казваше "аз искам да направя и ще направя, а аз правя в момента и се получава повече от очакваното", и сега той е един от най-богатите хора в страната ни... Това са само откъслечни примери, има още много такива, но мисля, че и тези два са ти достатъчни, за да разбереш естеството на засаждането на позитивното в живота ти.
-И мислиш, че благодарение на това ще се отърва от негативността си?!
-Ти не си негативна, човек като теб толкова чувствителен, добър и състрадателен не може да бъде негативно мислещ, просто си може би отчаяна, за да постъпиш така и да направиш опит за самоубийство. Предполагам, че си се почувствала самотна, изоставена, неразбрана... Ние всички казваме, че не обичаме самотата и че тя ни плаши, но ако се замислиш ще видиш, че всъщност точно в нея ти откриваш себе си, когато си сама със себе си не ти е нужно да се съобразяваш с околните и да се стремиш да бъдеш харесвана, както и не ти е нужно да се стараеш да не обидиш някого. Самотата е прекрасно състояние, стига да можеш да го погледнеш от тази му страна и да го използваш облагородяващо за себе си като такова. Никога не тъжи и не казвай, че си самотна, не се страхувай от самотата, отдай й се в моментите в които тя ще се отрази в жизненият ти цикъл и я приеми като приятелка. Самотата е толкова прочистваща, не и се противопоставяй , а спокойно релаксирай в нея. Зная, че ти звуча молко лудо, но мила това е истината за справянето със самотата. Психическото състояние самота е приемано неправилно като труден период от живота ни, а според мен тя трябва да бъде възприема като нашият дар от бога, който ние трябва да използваме, за да тръгнем по пътя към себе си. А там където ще откриеш своето АЗ , няма да се чувстваш никога безнадеждно. Когато самотата се прояви не и слагай епитет негативна емоция, не бъди умърлушена и празна отвътре, а и се наслади с удоволствие и се потопи в онова празно, но пълно медитативно състояние присъщо до Нирвана. "Който не може да прекара две трети от деня си сам, правейки неща, които обича, е роб" - това е цитат от Ницше, казвам ти го, за да те провокирам с него да намериш някакви приятни занимания когато си сама и да се заредиш вдъхновяващо с тях. Например намери си хоби и се занимавай с него или слушай музика която обичаш; гледай филми, които ще те разпускат и разсмиват; излизай сред природата, дори сама-няма нищо лошо да отидеш и да се разхождаш без придружител в парка, може и да започнеш да спортуваш-никога не е късно да раздвижиш малко оздравително мускулите на тялото си ... да и наблегни на по-питателна храна, не искам да си смениш начина на хранене и да станеш вегетариантка, а просто прибави в менюто си повече плодове, зеленчуци, задължително ядки и кисело мляко-заради млечнокиселите бактерии в него и ще видиш, как ще промениш състоянието си от деградиращо в жизнено. Всичките тези неща са взаимосвързани, ако нещо от тях липсва няма да можеш да се погрижиш 100% добре за себе си, не са достатъчни само добрите мисли, а и начина ни на живот, физическата ни активност, храненето ни... но тези неща ги знаеш, все пак като интелигентен човек те познавам.
-Да, но аз наистина се чувствам понякога плашещо сама. И знаеш ли ще ти призная нещо, мисля си, че не направих опита си за самоубийство с идеята да умра, а подсъзнателно съм искала да получа малко повече внимание върху себе си от близките си и приятелите си и чрез този акт на действие съм искала да привлека тяхната заинтересуваност към себе си, може би и за това той беше неуспешен.
-Ще ти разкажа една история на една моя близка, която страшно много ми хареса и ми направи впечатление. Знаеш има понякога споделени истории, които ние запечатваме в съзнанието си и се учим после от тях. Тази моя приятелка ми беше разказвала как веднъж се почувствала много тъжна, самотна, отчаяна, обезверена ... плакала почти цяла нощ и се самосъжалявала. Живота и бил изписан от трудни моменти, нелеки за справяне, разбира се благодарение на тях тя отгледала качеството си борбеност и вяра в себе си. Но точно онази нощ тя единствено си мислела за сивотите в живота си и си казала има ли смисъл въобще да живея, да се боря, като винаги след всяка извоювана моя победа отново следва спад, състояние в което се чувствам, че затъвам в пропаст и безнадеждност, безнадеждност от това, че се оглеждам и виждам, че няма към кого да подам ръка, за да може той да ме изтегли на повърхността. И тогава в този ред на мисли си спомнила как 16 годишна била правила опит за самоубийство, промълвила мислено, ако тогава бях умряла щях да си спестя всичките тези нелеки и трудни моменти през които минах в живота си. Върнала се назад във времето и видяла онази млада безпомощна и просълзена девойка как плаче и държи в ръцете си шепа хапчета, тогава изпитала огромна любов и състрадание, но не от съжаление, а майчино състрадание, което я тласнало да протегне ръка и с въображението си да погали буйната и мека коса на момичето. Докато докосвала нежно главата на детето тя шепнала утешително -Не плачи, аз винаги ще бъда до теб и ще те закрилям, и никога никога вече няма да бъдеш сама, защото аз ще съм до теб, ще ти показвам правилните пътища, ще премахвам преградите по тях и ще се грижа отдадено за теб.
И така оттогава тя разбрала, че има себе си, че може да разчита на себе си. След тази безсънна и сълзлива нощ повече никога не изпадала в състояния на самотност, отчаяние, тъга, защото винаги е имало едно истинско човече до нея което и шепнело Аз вярвам в теб и вдъхвало живот, това човече било нейното вътрешно АЗ. А на него можеш винаги да разчиташ.
-Благодаря ти! Точно от това имах нужда сега, всичките тези твой думи... -Усмихна се младата жена и взе дълбока глътка въздух, всякаш че той бе енергетика й и за нов живот. -Живота колкото и да е труден, може би има смисъл и мисля, че сега разбрах моят смисъл, а той е това да намеря себе си и да се доверя на себе си. За това си заслужава да живея !!!
/копирайте само като посочите автора и поставите линк към този сайт/