автор: Албена Андонова
"Да мислиш,че животът ще се отнесе добре с теб,защото си добър човек,е все едно да вярваш,че бикът няма да те нападне само защото си вегетарианец.Затова...приготви се да посрещнеш бика и продължавай да бъдеш добър човек!"
Шофираше несъсредоточено с 100 км в час по магистралата, доста коли я подминаваха... но тя вглъбена в своите мисли натискаше педалите и въртеше волана по наизустена инерция... знаеше че разсейването на пътя води до риск "една секунда невнимание можеше да доведе до фатален изход". Имаше навик преди да потегли да си каже тази фраза като ритуал, и чак след това да сложи предпазният колан и да завърти ключа на таблото. Беше го направила и този път. За другите красивият оранжевочервен залез отпуснал блестящите си лъчи върху всичко наоколо който притегляше магнетично погледа й, и философските й мислоформи бушуващи в ума й щяха да бъдат причина да изглежда че шофирането й ще бъде небезопасно както за нея така и за околните. Но всъщност това беше нейният стил на каране, обичаше да разсъждава докато натиска газта и да се любува на природните картини покрай които профучаваше малката й кола.
Мисли, мисли, мисли...и какви точно сега я вълнуваха?
За несправедливостите в живота!!!
В главата и нахлуха думите на една песен. Опитваше се да си ги спомни, това беше песен за неправдите и несправедливостите на живота, за бунта и гнева бушуващ във всеки от нас срещу неморалните ценности и беззаконието на обществото в което живеем и несправедливата съдба... Започна да си тананика припева...
Мисли, мисли, мисли...и какви точно сега я вълнуваха?
За несправедливостите в живота!!!
В главата и нахлуха думите на една песен. Опитваше се да си ги спомни, това беше песен за неправдите и несправедливостите на живота, за бунта и гнева бушуващ във всеки от нас срещу неморалните ценности и беззаконието на обществото в което живеем и несправедливата съдба... Започна да си тананика припева...
-Да бъдеш добър,въпреки всичко и заради всичко?... Би ли могъл човек независимо от несправедливостите в живота да запази чистото в себе си и газейки трудно придвижвайки краката си в гъстата, воняща тиня и кал да продължи напред търсейки простор от зеленина?! - си задаваше тя. Знаеше отговора на този въпрос, той беше ДА !!!
Чувстваше бунта как напира дълбоко в нея. Човек можеше да запази доброто във себе си въпреки недоброто с което се сблъсква по своя път, но защо Питаше се ако има Господ ,защо той причинява толкова много болка, мъка ,разочарование ...и на невинни и добри хора, нима беше справедливо да страдат и то не само от неморалните ценности на другите и от беззаконието на обществото в което живеем ами и от кармата си-ако можеше така да я нарече. Защо той, БОГ не се намесваше и не предотвартяваше злото?! Защо???
Пред очите й изплува образа на тежкоболният й дядо... в изнемощялото си неподвластно вече на него сковано неподвижно болно тяло той агонизираше във физическото болезнено страдание. Не можеше да помърдва дори ръцете си, единственно очите му горяха все още с онзи жив блясък на поет. Бе запазил ума си в разсъдък, до скоро разказваше за своята страст- писането но напоследък говореше изнервен единственно за страданието си: "Така не е справедливо, не заслужавам толкова много мъка и болка съпроводено с атрофацията на тялото ми, ах моята тегоба...защо Господ не ми даде бърза и лесна смърт а реши да ме мъчи толкова продължително и болезнено вече месеци,месеци наред..." При тези негови думи сърцето и се свиваше, поглеждаше го със съчувствие и се опитваше да го разсее, отваряше лаптопа и започваше да му показва неговият сайт /който в момента тя му правеше качвайки разкази от негови почти нечетящи се ръкописи. Беше доста писане на клавиатурата, но го правеше с любов, защото знаеше че с това ще повдигне изтраданият му дух/. Четеше му високо и бавно за да я чува, и той...всякаш че в тези моменти забравяше за болката която изяждаше тялото му.
След тези срещи опитвайки се да подтисне гнева и бунта от несправедливостите в мащабен план и в личен от безсилието си да облекчи болките на дядо си, тя се качваше с мислите си в колата и шофираше...Обичаше да шофира, с приятна спокойна музика и да философства - наум върху нещата от живота, любувайки се на природния пейзаж който срещаше по пътя си. Това беше един от начините благодарение на които успяваше да се справи със стреса, успокояваше се и релаксираше зад волана. Вдъхновението и от шофирането настъпваше в моментта в който отваряше вратата на своят автомобил.
Но днес музиката която слушаше беше бунтарска и метълска, в синхрон с чувствата които бушуваха вътре в нея!!!
текст на песента
Spiritritual-impetuous I go ahead
Устремен вървя напред
Отварям очи събуден от сутрешното слънце
ставам с надежда
Излизам на улицата и какво да видя:
мизерия, глад, страх, лъжи,
гняв, кръв
Това ли е днешният свят?
Правя стъпка след стъпка
и се чудя какво мога да направя
да подобря утрешния ден
но не само за мен, а за всички.
Усещам гняв как напира
писна ми да гледам отстрани
вземам живота в ръце
върша дела, а не само говоря.
Устремен вървя напред!
Пресичам улицата като прескачам
хиляди дупки по пътя
и виждам невинно
малко момиче
да гони пеперуди
и неусетно изкача на улицата
докато млад шофьор настъпи газта.
Миг невнимание
струва цял живот.
последва неописуема
гледка с многобройни въпросителни.
Усещам гняв вътре в мен как напира
писна ми да гледам отстрани
вземам живота в ръце
върша дела, а не само говоря.
Устремен вървя напред!
Минавам до висока сграда
а оттам изхвърча разгневен служител
псуващ своят шеф и стискащ силно юмрук.
Погледна и мен със злоба.
Продължавам по тротоаре,
а отстрани булдозери и машини
смущаващи прекрасният ден.
Сега строителна площадка,
прекрасен парк вчера
приютяващ младежта
и майки и деца
днес
разрушен е райският кът.
Усещам гняв вътре в мен как напира
писна ми да гледам отстрани
вземам живота в ръце
върша дела, а не само говоря.
Устремен вървя напред!
Пускам телевизора, превключвам каналите
и се чудя кой канал да гледам
като търся утеха за моят гняв
и за миг
политик ми привлича вниманието,
обливащ ме с многобройни шибани лъжи.
За пред хората с добро,но зад паравана всичко зло.
Стискам юмрук и казвам,че ще дойде и моят ден за разплата.
Усещам гняв вътре в мен как напира
писна ми да гледам отстрани
вземам живота в ръце
върша дела, а не само говоря.
Устремен вървя напред!
Spiritritual-impetuous I go ahead
Устремен вървя напред
Отварям очи събуден от сутрешното слънце
ставам с надежда
Излизам на улицата и какво да видя:
мизерия, глад, страх, лъжи,
гняв, кръв
Това ли е днешният свят?
Правя стъпка след стъпка
и се чудя какво мога да направя
да подобря утрешния ден
но не само за мен, а за всички.
Усещам гняв как напира
писна ми да гледам отстрани
вземам живота в ръце
върша дела, а не само говоря.
Устремен вървя напред!
Пресичам улицата като прескачам
хиляди дупки по пътя
и виждам невинно
малко момиче
да гони пеперуди
и неусетно изкача на улицата
докато млад шофьор настъпи газта.
Миг невнимание
струва цял живот.
последва неописуема
гледка с многобройни въпросителни.
Усещам гняв вътре в мен как напира
писна ми да гледам отстрани
вземам живота в ръце
върша дела, а не само говоря.
Устремен вървя напред!
Минавам до висока сграда
а оттам изхвърча разгневен служител
псуващ своят шеф и стискащ силно юмрук.
Погледна и мен със злоба.
Продължавам по тротоаре,
а отстрани булдозери и машини
смущаващи прекрасният ден.
Сега строителна площадка,
прекрасен парк вчера
приютяващ младежта
и майки и деца
днес
разрушен е райският кът.
Усещам гняв вътре в мен как напира
писна ми да гледам отстрани
вземам живота в ръце
върша дела, а не само говоря.
Устремен вървя напред!
Пускам телевизора, превключвам каналите
и се чудя кой канал да гледам
като търся утеха за моят гняв
и за миг
политик ми привлича вниманието,
обливащ ме с многобройни шибани лъжи.
За пред хората с добро,но зад паравана всичко зло.
Стискам юмрук и казвам,че ще дойде и моят ден за разплата.
Усещам гняв вътре в мен как напира
писна ми да гледам отстрани
вземам живота в ръце
върша дела, а не само говоря.
Устремен вървя напред!
автор: Албена Андонова
/копирайте и разпространявайте само като посочите автора
и поставите линк към този сайт/
/копирайте и разпространявайте само като посочите автора
и поставите линк към този сайт/
RSS Feed
