откъс от книгата: Оранжеви писаници - 1 част
Някъде бе чела, че мъглата като мъртво време допълва усещането за безнадежност и отчаяние на хората, може би за това точно сега нейната приятелка намери потребност да сподели своите душевни отпадъци... Странно е, но тя виждаше красотата и в лошото мъгливо време, миража около нея приличащ на нежна и прозрачна паяжина обгърнала ефирно света бе като вълшебна коприна, която подканяше да се облечеш и ти с нея...
/копирайте само като поставите линк към сайта и посочите автора/