автор: Албена Андонова-А.С.А. откъс от книгата: Оранжеви писаници | |
Мелодията започваше нежно и феерично, носейки се като вълшебен полъх звуците подхващаха с обятията си от ноти нейната вътрешна същност понасяйки я в релаксиращ ритмичен и романтичен душевен танц. Тя слушаше опиянена със сърцето си, галейки с въображението на мисълта си клавишите на акостичното пиано, което шепнеше най-красивата и докосвайки я музика караща всяка фибра в нея да трепне в ритъм с цялата вселена.
Всеки клавиш всякаш че символизираше изминал и преодолян проблем през изтеклата година. И сега натискането на тези клавиши - нейният поглед към миналите проблеми раждаше едно перфектно съчетание от подредба на музикални звуци които предизвикваха чувства на любов в сърцето й, мир, спокойстие и умиротворение към себе си и към света в който живееше. И странно всякаш че и даваха крила, такова усещане имаше тя към тази вдъхновяваща мелодия която я подхващаше във валсов вихър и издигаше нагоре... Изтегнала се на дивана, комфортно облегнала се на пухена и мека възглавница тя със затворени очи си подари тези няколко релаксиращи философски минутки на фона на любимата си музика.
Беше края на годината, зад гърба й бяха 12 месеци от изминалата, имаше много хубави моменти изживяни през нея, но и много лоши и тя благодареше на вторите, защото ако те не й се бяха случили като опитности тя нямаше да е обогатена духовно и да е на това стъпало което е по-високо в йерархията на израстването й от миналогодишното на което се намираше по същото време.
...Проблемите ни правят хора, по тяхното преодоляване другите могат да дадат дефиниция за нас или самите ние да си дадем най-точното самоопределение за това кои сме всъщност. Справянето с проблемите е преди всичко диалог със себе си и приодоляване с вътрешният ни личностен конфликт. Това че търсим решенията им винаги извън нас е погрешна стъпка. Лесно е да обвиняваме другите за нашите нещастия, свикнали сме да анатемосваме като първопричинен враг външната среда и "неподвластните" обстоятелствата в които сме се насадили като в блато тиня, но погледът ни в тези случай гледа в неправилната посока. Системният подход за справянето на проблемите е като структорираме мислите и действията си градивно навътре в нас и се опитаме да препрограмираме положително себе си, става въпрос да променим нашите мисли, като отхвърлим негативните от тях; да станем по организирани и по-мотивирани в преодоляването на трудностите ни; задължително по дисциплинирани относно делата ни; и да започнем да рециклираме с живота си. Знаем че рециклирането е процес при който отпадаците се преработват така че да се произведе нова суровина която да бъде използвана за производство на нови продукти. За това и ние смело започваме всеки ден да рециклираме, не е необходимо всичко ненужно, непотребно, вредно което до вчера е присъствало в живота ни да бъде изхвърлено безвъзвратно в кошчето за буклук, защото ако то не ни е съпътствало по пътя по който сме вървяли нямаше да стигнем до тук където сме сега, за това няма да го изхвърлим на бунището от отпадъци, а ще го рециклираме така че то да работи за нашето добро. И тя стигна отново до старата поговорка:"Всяко зло е за добро". И как да направим това, като придобием умението да превръщаме проблемите си в предимства който ще ни трансформират в по-добрите хора които искаме да бъдем:по- силни, по-можещи, по-справящи се, по-амбицирани, по-мотивирани, по-упорити, по-енергични, по-вярващи... Трудните моменти в живота ще бъдат нашата добра терапия, те ще ни мобилизират и ще извадят на преден план положителни качества скрити вътре в нас за които до сега и не сме подозирали че ги притежаваме, благодарение на които живота ни ще бъде по-обогатен, по-творчески, по-истински живян. Докато накрая не стигнем до момента в който решените вече проблеми ще превърнем в СПА удоволствие-усмихна се тя и се протегна за да върне отново парчето което слушаше преди малко и я подтикна към тези размисли.
/разпространявайте само като посочите автора и поставите линк към този сайт/