текст авторски: Албена Андонова-А.С.А.
откъс от книгата: Шепотът на душата ти
откъс от книгата: Шепотът на душата ти
Аз съм душата ти, днес ще ти говоря за случайте когато на Теб не ти се говори- когато се затваряш в себе си, когато предпочиташ уюта на самотата и отхвърляш шума на света около теб.
Случва ти се често-в забързаното ежедневие което водиш точно тези са твоите минутки релакс и отмора, но... се питаш дали е нормално това, дали не е депресия която е обсебила дните ти и дали случващото не е проблем с който трябва да се справиш?! Не се страхувай когато си в тези периоди, не бъди объркан в тях, не търси анти лекарство в заместители които само още повече ще те отчуждят от действителността навън. Знаеш ли мечтите започват точно от този твой измислен свят в който ти се затваряш - там с твоето съзнание ти първо мислиш за нещата като ги посяваш в главата си, създаваш ги като идей и накрая ги сътворяш трансформирайки ги в живота си. Другите които не го преживяват го наричат измислен свят, но това не е правилният епитет за него, защото аз и ти знаем че той не е измислен- а истински, в него ти човече си такъв какъвто си, без задръжки, без маски- специално направени за да се харесат на любимите ти хора, без театри и желание да бъдеш най-добрият актьор притежаващ широко АМПЛОА и без старание да си изиграеш ролята достатъчно добре за да събереш най-много овации и аплодисменти от публиката. В този свят -вълшебен-който си си създал се чувстваш добре, можеш да бъдеш отворена книга и смело да разлистваш голотата на страниците си живот, без да се страхуваш че така откривайки се някой може дори и между редовете да чете от твоята душевност. Казват ти че не е редно да си създаваш такъв свят, че така съзнателно бягаш от проблемите си, че трябва да бъдеш по-отворен към другите- допускайки ги до себе си... но понякога просто не ти се говори и ти се иска да останеш насаме със себе си-в тишината, в празнотата, където може да се отпуснеш и да дадеш път на въображението си за да създаш шедьоврите които ще материализираш по-късно в живота си. Аз и ти знаем че това е начина чрез който се създават велики дела, това е метода с който намираш бързите отговори за всичките си зададени въпроси."Тихо затварям очи и откривам отговора в себе си-беше го забравил" - и всъщност не ти е нужно да го помниш, защото несъзнателно го прилагаш, нали ? Казват че в тишината ще чуеш себе си, но ти знаеш че там можеш и още много неща да намериш -частици отражение от всичко в теб и около теб-откриваш храната, кафетата, цигарите, колата, професията, приятелите, любимите, секса... чуваш времето как тиктака забързано, кучето което лае навън, разговорите на съседите, всичките видове туптене на сърцето си които си преживял, дори ти се струва че долавяш шума от микроскопичните феерични телца материя носещи се във въздуха... и всичкото това бръмчене ти харесва, защото то е направено от твоите познати ноти живот и ти позитивно отпускаш в тях - мислите са те оставили на мира-само музиката сътворена от твоето огледално АЗ звучи в ушите ти.
Толкова много свикна да се чувстваш конфортно в този измислен свят че понякога не се усещаш как пропускаш половината филм отнесен в него или пък шофираш и не усещаш как километри си изминал с колата си за един миг в несъзнаваното-съзнавано себе си, случва ти се също все по-често някой да говори с теб и ти накрая на разговора да кимнеш утвърдително с глава неспомняйки си естеството на диалога... и знаеш ли тези неща са качеството концентарция което си придобил да се застопоряваш в себе си непозволявайки на външните дразнители да бонбандират сивите ти клетки.
И накрая само ще кажа -живеей живота с широко затворени очи в тишината и в себе си - в това няма нищо лошо-повярвай ми така ще се освободиш от разбърканите си мисли които ти причиняват стрес.
А ако ти си изключение и нямаш този навик да притихваш в самотата си и виждаш че на някой не му се говори с теб-не му се сърди, просто е решил да останe малко със себе си, не че не мисли за теб, ти знаеш че мисли.
17.02.2013 / 01:55
Случва ти се често-в забързаното ежедневие което водиш точно тези са твоите минутки релакс и отмора, но... се питаш дали е нормално това, дали не е депресия която е обсебила дните ти и дали случващото не е проблем с който трябва да се справиш?! Не се страхувай когато си в тези периоди, не бъди объркан в тях, не търси анти лекарство в заместители които само още повече ще те отчуждят от действителността навън. Знаеш ли мечтите започват точно от този твой измислен свят в който ти се затваряш - там с твоето съзнание ти първо мислиш за нещата като ги посяваш в главата си, създаваш ги като идей и накрая ги сътворяш трансформирайки ги в живота си. Другите които не го преживяват го наричат измислен свят, но това не е правилният епитет за него, защото аз и ти знаем че той не е измислен- а истински, в него ти човече си такъв какъвто си, без задръжки, без маски- специално направени за да се харесат на любимите ти хора, без театри и желание да бъдеш най-добрият актьор притежаващ широко АМПЛОА и без старание да си изиграеш ролята достатъчно добре за да събереш най-много овации и аплодисменти от публиката. В този свят -вълшебен-който си си създал се чувстваш добре, можеш да бъдеш отворена книга и смело да разлистваш голотата на страниците си живот, без да се страхуваш че така откривайки се някой може дори и между редовете да чете от твоята душевност. Казват ти че не е редно да си създаваш такъв свят, че така съзнателно бягаш от проблемите си, че трябва да бъдеш по-отворен към другите- допускайки ги до себе си... но понякога просто не ти се говори и ти се иска да останеш насаме със себе си-в тишината, в празнотата, където може да се отпуснеш и да дадеш път на въображението си за да създаш шедьоврите които ще материализираш по-късно в живота си. Аз и ти знаем че това е начина чрез който се създават велики дела, това е метода с който намираш бързите отговори за всичките си зададени въпроси."Тихо затварям очи и откривам отговора в себе си-беше го забравил" - и всъщност не ти е нужно да го помниш, защото несъзнателно го прилагаш, нали ? Казват че в тишината ще чуеш себе си, но ти знаеш че там можеш и още много неща да намериш -частици отражение от всичко в теб и около теб-откриваш храната, кафетата, цигарите, колата, професията, приятелите, любимите, секса... чуваш времето как тиктака забързано, кучето което лае навън, разговорите на съседите, всичките видове туптене на сърцето си които си преживял, дори ти се струва че долавяш шума от микроскопичните феерични телца материя носещи се във въздуха... и всичкото това бръмчене ти харесва, защото то е направено от твоите познати ноти живот и ти позитивно отпускаш в тях - мислите са те оставили на мира-само музиката сътворена от твоето огледално АЗ звучи в ушите ти.
Толкова много свикна да се чувстваш конфортно в този измислен свят че понякога не се усещаш как пропускаш половината филм отнесен в него или пък шофираш и не усещаш как километри си изминал с колата си за един миг в несъзнаваното-съзнавано себе си, случва ти се също все по-често някой да говори с теб и ти накрая на разговора да кимнеш утвърдително с глава неспомняйки си естеството на диалога... и знаеш ли тези неща са качеството концентарция което си придобил да се застопоряваш в себе си непозволявайки на външните дразнители да бонбандират сивите ти клетки.
И накрая само ще кажа -живеей живота с широко затворени очи в тишината и в себе си - в това няма нищо лошо-повярвай ми така ще се освободиш от разбърканите си мисли които ти причиняват стрес.
А ако ти си изключение и нямаш този навик да притихваш в самотата си и виждаш че на някой не му се говори с теб-не му се сърди, просто е решил да останe малко със себе си, не че не мисли за теб, ти знаеш че мисли.
17.02.2013 / 01:55
текст авторски: Албена Андонова-А.С.А.
/копирайте само като посочите автора и поставите линк към този сайт/
/копирайте само като посочите автора и поставите линк към този сайт/
RSS Feed
