автор: Албена Андонова
от книгата: Шепотът на душата ти
от книгата: Шепотът на душата ти
Все повече започна да не се доверяваш на хората. Умори се да използваш елемента хазарт в взаимоотношенията си с другите, стана ти по-трудно да откриваш коя е нефалшивата карта в лицето на човека срещу теб, прииска ти се предварително да се предпазваш, защото всичките болезнени удари които получи по себе си от предателството и злоупотребата с приятелството ти в съзнателният си живот, все още те наболяват наранявайки те. Каза си не искам вече да плащам толкова скъпа цена за доверието си и се затвори в себе си.
Колко точна е поговорката че "Доверието е като огледало, ако се счупи може да го залепиш и поправиш, но пукнатините остават завинаги". А такива пукнатити от приятели цяла канара в живота ти, понякога дори ти е трудно да я преминеш за да стигнеш до равното поле, там където искреността и истиността в душите на хората пребивават.
Когато беше дете си мечтаеше за свят изпълнен с приятели, порасна и се оказа че приятелите които наистина си струваха изброяваха едва пръстите на едната ти ръка. Защо се оказа така? Защото твоите изисквания бяха повече от посредствените, искаше ти се това което даваш и да получаваш, а ти даваше винаги прекалено много, в замяна отсреща не ти бе отговаряно със същото. В началото не ти правеше впечатление, какво пък, една лъжа, една интрига, едно предателство... но, когато последваха низ от такива и то не от един човек ти се поспря и си каза, хей, човече докога ще се доверяваш така, и се затвори, затвори душата си за пред другите. Това чупливо понятие доверието си остана табу в човешките ти взаимоотношения, сваляше одеждата му едва след много изпитания на които подлагаше тестваните, изпита на който взимаха само малцина от тях. И така и до днес, все по-трудно се доверяваш, но това не те накара да засилиш мнителността и съмнението си в хората които те заобикалят, защо ми е да го правия погубвайки се - осъзна. Мнителната подозрителност е равнозначна на доброволна самоубийствена ранимост, тя може да те накара да не се доверяваш дори и на тези които са доборнамерени и приятелски настроени към теб, и да ти внушава че същите имат негативни намерения към теб. Ти от това нямаш нужда-за това го игнорира. При теб недоверието не е страх от измамата, ти си отворен за общуване, за теб не всеки е потенциален измамник, защото все още вярваш в доброто, твоето точно определение на недоверие е самосъжалението ти към индивида който е предизвикал това състояние в теб, съжаляваш човека който се е превърнал в губещият, жалкият, загубилият се в пошлост, фалш и лицемерие измамник...
Разбра, че философията на живота е всъщност доверието в себе си, което е една безконечна сила, то се изразява и във вярата в себе си, която може да те издигне над дребните битувизми и да те изведе до място където няма да ти бъде необходимо да се занимаваш с притворството на маскараденият бал на фалшивите маски с които се сблъскваш във външният свят. Доверието в себе си е мостът който свързва душата ти с матералната действителност, вътрешното ти доверие е ключа към твоите творчески възможности и неподозирани умения, към спокойствието на духа ти, прага между съзнателното и несъзнателното ти. Това ти доверие е любовта ти, приятелството ти, отвореността ти към другите, то е свободата ти да бъдеш ТИ, имаш ли го ще отпадне потребността ти да търсиш доверие извън себе си, във външният ти свят, там където то винаги е поставено на кантар.
...Все повече започна да се доверяваш в себе !!! А какво по-хубаво от това.
Колко точна е поговорката че "Доверието е като огледало, ако се счупи може да го залепиш и поправиш, но пукнатините остават завинаги". А такива пукнатити от приятели цяла канара в живота ти, понякога дори ти е трудно да я преминеш за да стигнеш до равното поле, там където искреността и истиността в душите на хората пребивават.
Когато беше дете си мечтаеше за свят изпълнен с приятели, порасна и се оказа че приятелите които наистина си струваха изброяваха едва пръстите на едната ти ръка. Защо се оказа така? Защото твоите изисквания бяха повече от посредствените, искаше ти се това което даваш и да получаваш, а ти даваше винаги прекалено много, в замяна отсреща не ти бе отговаряно със същото. В началото не ти правеше впечатление, какво пък, една лъжа, една интрига, едно предателство... но, когато последваха низ от такива и то не от един човек ти се поспря и си каза, хей, човече докога ще се доверяваш така, и се затвори, затвори душата си за пред другите. Това чупливо понятие доверието си остана табу в човешките ти взаимоотношения, сваляше одеждата му едва след много изпитания на които подлагаше тестваните, изпита на който взимаха само малцина от тях. И така и до днес, все по-трудно се доверяваш, но това не те накара да засилиш мнителността и съмнението си в хората които те заобикалят, защо ми е да го правия погубвайки се - осъзна. Мнителната подозрителност е равнозначна на доброволна самоубийствена ранимост, тя може да те накара да не се доверяваш дори и на тези които са доборнамерени и приятелски настроени към теб, и да ти внушава че същите имат негативни намерения към теб. Ти от това нямаш нужда-за това го игнорира. При теб недоверието не е страх от измамата, ти си отворен за общуване, за теб не всеки е потенциален измамник, защото все още вярваш в доброто, твоето точно определение на недоверие е самосъжалението ти към индивида който е предизвикал това състояние в теб, съжаляваш човека който се е превърнал в губещият, жалкият, загубилият се в пошлост, фалш и лицемерие измамник...
Разбра, че философията на живота е всъщност доверието в себе си, което е една безконечна сила, то се изразява и във вярата в себе си, която може да те издигне над дребните битувизми и да те изведе до място където няма да ти бъде необходимо да се занимаваш с притворството на маскараденият бал на фалшивите маски с които се сблъскваш във външният свят. Доверието в себе си е мостът който свързва душата ти с матералната действителност, вътрешното ти доверие е ключа към твоите творчески възможности и неподозирани умения, към спокойствието на духа ти, прага между съзнателното и несъзнателното ти. Това ти доверие е любовта ти, приятелството ти, отвореността ти към другите, то е свободата ти да бъдеш ТИ, имаш ли го ще отпадне потребността ти да търсиш доверие извън себе си, във външният ти свят, там където то винаги е поставено на кантар.
...Все повече започна да се доверяваш в себе !!! А какво по-хубаво от това.
текст авторски: Албена Андонова-А.С.А.
/копирайте и разпространявайте само като поставите линк към сайта и посочите автора/
/копирайте и разпространявайте само като поставите линк към сайта и посочите автора/