автор: Албена Андонова
книга: Шепотът на душата ти
книга: Шепотът на душата ти
Събличам душата си!!! Не се страхувам да го направя пред теб. Ще ти говоря!!!
Това е тя! Чуваш ли я как ти нашепва нежно в ушенцето?! Заслушай се, думите които ще ти каже ти искаш да ги чуеш.
...Ще ти говори за себе си на универсален в синхрон на твоята вибрираща честота език, и ще бъде огледало на вътрешният ти свят. Не се отдръпвай, не пристъпвай назад, няма да те обсебва превръщайки се в твой ментор или учител, ще бъде просто разказвач на осъзнати приказки-на нейните осъзнати приказки, не твоите. Чрез тях тя идва за да ти напомни да бъдеш центриран в себе си, вгледай се в огледалото й, тя ти дава възможността да отразиш и ти истинската си същност в него и изслушвайки всичките тези монолози на нейната вътрешна ОМ неподвижност да направиш така че да изплуват на повърхността ти всичките ти чисти и светли старателно скрити дори и от самият теб истини. Готов ли да бъдеш добър слушател?! Тя започва да говори...
Душата ми е...
Душата ми е ...Хм, Не, няма да говоря за нея-душата.
Темата на книгата ми ще бъде друга, ще ти разкажа чрез монолога си насочен към теб, за всичките онези неща които са погалили и докоснали душата ми, които са ме накарали да се усмихвам, да плача от радост, които са ме вдъхновявали, които са ме карали да поспирам за миг време и екзалтирано са повдигали от възхищение адреналина ми. Ще бъде като релаксиращата музика която обичам и която гали слуха ми и ще разтваря всяка клетка и в теб като в мен, размивайки я с цялата вселена превръщайки ни в част от нея. Мисля си, че и ти ще придобиеш смелостта да събличаш душата си, още докато четеш между редовете себе си.
В микса от сентенции ще припозная и онази- Яворовата душа, която ще казва: Душата ми е стон, душата ми е зов. Но моят стон няма да бъде стенание или плач, а дълбока въздишка-освобождаваща въздишка, откриваща пред мен въздуха на свободата... И ще ти покажа как обичам да дишам с пълни гърди, да Вдиииииишвам, да Издиииииишвам, но преди това ще споделя и за плача и болката, за самотата, за загубата, за тъгата, за пропиляните ми сълзи тайно през нощта, за онова стягало ме в сърцето ми болезнено чувство което го е разкъсвало на малки миниатюрни счупени парченца... и после ще ти разкрия кои са нещата които са ми помагали да ги събера отново и успешно залепя... И заеш ли моят Зов ще бъде обръщение към Теб, не вик, молба или повик, а позив, призив, покана и апел към твоята Душа. Иска ми се заедно с теб да посадим надежда за бъдещето, един нов тип човешки добронамерени взаимоотношения, да успеем да отърсим негативното просмукало се в досегашното като в попивателна хартия. Може би ти звуча като мечтателка, но защо пък не и ти с мен сега да помечтаеш за същото, до нас ще се присъедини и още някой мечтател, и още някой, и така до безкрай...и ние всички ще сътворим нашето индигово бъдеще в което ще преобладава творческият ни импулс, облагородяващото ни новаторство и забележи свободата и независимостта ни. Не ти говоря за свят изпълнен само от деца индиго, а за хора от всякакви възрасти които ще носят в себе си характеристиките на индиго изразявайки се в живота си чрез своята уникална мисия използвайки огромното си богатство от духовен потенциал за благото на цялата Вселена.
Промяната вече насъпи, усеща се във въздуха, новата Ера в духовното ни развитие ще направи така че да не подтискаме истинската си същност, там вътре в нас е заложено априорно доброто, светлото, красивото...само трябва да му позволим да излезе навън.
Иска ми се да изпълним живота си с удовлетворение и смисъл, иска ми се да не се страхуваме да мислим различно, интуитивно, новаторски...да разберем че старото време вече е минало, да проумеем че не е нужно да го застопоряваме в настоящето, то е отминала епоха, сега настана време да проявим в реалната ни действителност стремежа ни към СВОБОДА.
Живота ни има по-висше предназначение от това да го пропиляваме ден след ден деградирайки в измислената ни материална матрица обезличила човешките ни качества които именно ни правят човеци с голямо Ч.
Живеем в изключително време, бях чела че смяната на ерите дава най-добрата възможност за трансформация. Новото ще го сравня с няколко литра вода, от нас зависи в какъв съд ще я поставим и каква форма ще придобие тя, нека трансформираме и себе си и света около нас така както пожелаем като в нагледният ми пример...
Ще продължа да ти говоря утре, усетих че се зачете в новите ми писаници, това е добро начало за една книга. Усмивка!!!
Ще съблека душата си, ще съблека душата ти... за да чуеш шепотът на твоята душа.
Това е тя! Чуваш ли я как ти нашепва нежно в ушенцето?! Заслушай се, думите които ще ти каже ти искаш да ги чуеш.
...Ще ти говори за себе си на универсален в синхрон на твоята вибрираща честота език, и ще бъде огледало на вътрешният ти свят. Не се отдръпвай, не пристъпвай назад, няма да те обсебва превръщайки се в твой ментор или учител, ще бъде просто разказвач на осъзнати приказки-на нейните осъзнати приказки, не твоите. Чрез тях тя идва за да ти напомни да бъдеш центриран в себе си, вгледай се в огледалото й, тя ти дава възможността да отразиш и ти истинската си същност в него и изслушвайки всичките тези монолози на нейната вътрешна ОМ неподвижност да направиш така че да изплуват на повърхността ти всичките ти чисти и светли старателно скрити дори и от самият теб истини. Готов ли да бъдеш добър слушател?! Тя започва да говори...
Душата ми е...
Душата ми е ...Хм, Не, няма да говоря за нея-душата.
Темата на книгата ми ще бъде друга, ще ти разкажа чрез монолога си насочен към теб, за всичките онези неща които са погалили и докоснали душата ми, които са ме накарали да се усмихвам, да плача от радост, които са ме вдъхновявали, които са ме карали да поспирам за миг време и екзалтирано са повдигали от възхищение адреналина ми. Ще бъде като релаксиращата музика която обичам и която гали слуха ми и ще разтваря всяка клетка и в теб като в мен, размивайки я с цялата вселена превръщайки ни в част от нея. Мисля си, че и ти ще придобиеш смелостта да събличаш душата си, още докато четеш между редовете себе си.
В микса от сентенции ще припозная и онази- Яворовата душа, която ще казва: Душата ми е стон, душата ми е зов. Но моят стон няма да бъде стенание или плач, а дълбока въздишка-освобождаваща въздишка, откриваща пред мен въздуха на свободата... И ще ти покажа как обичам да дишам с пълни гърди, да Вдиииииишвам, да Издиииииишвам, но преди това ще споделя и за плача и болката, за самотата, за загубата, за тъгата, за пропиляните ми сълзи тайно през нощта, за онова стягало ме в сърцето ми болезнено чувство което го е разкъсвало на малки миниатюрни счупени парченца... и после ще ти разкрия кои са нещата които са ми помагали да ги събера отново и успешно залепя... И заеш ли моят Зов ще бъде обръщение към Теб, не вик, молба или повик, а позив, призив, покана и апел към твоята Душа. Иска ми се заедно с теб да посадим надежда за бъдещето, един нов тип човешки добронамерени взаимоотношения, да успеем да отърсим негативното просмукало се в досегашното като в попивателна хартия. Може би ти звуча като мечтателка, но защо пък не и ти с мен сега да помечтаеш за същото, до нас ще се присъедини и още някой мечтател, и още някой, и така до безкрай...и ние всички ще сътворим нашето индигово бъдеще в което ще преобладава творческият ни импулс, облагородяващото ни новаторство и забележи свободата и независимостта ни. Не ти говоря за свят изпълнен само от деца индиго, а за хора от всякакви възрасти които ще носят в себе си характеристиките на индиго изразявайки се в живота си чрез своята уникална мисия използвайки огромното си богатство от духовен потенциал за благото на цялата Вселена.
Промяната вече насъпи, усеща се във въздуха, новата Ера в духовното ни развитие ще направи така че да не подтискаме истинската си същност, там вътре в нас е заложено априорно доброто, светлото, красивото...само трябва да му позволим да излезе навън.
Иска ми се да изпълним живота си с удовлетворение и смисъл, иска ми се да не се страхуваме да мислим различно, интуитивно, новаторски...да разберем че старото време вече е минало, да проумеем че не е нужно да го застопоряваме в настоящето, то е отминала епоха, сега настана време да проявим в реалната ни действителност стремежа ни към СВОБОДА.
Живота ни има по-висше предназначение от това да го пропиляваме ден след ден деградирайки в измислената ни материална матрица обезличила човешките ни качества които именно ни правят човеци с голямо Ч.
Живеем в изключително време, бях чела че смяната на ерите дава най-добрата възможност за трансформация. Новото ще го сравня с няколко литра вода, от нас зависи в какъв съд ще я поставим и каква форма ще придобие тя, нека трансформираме и себе си и света около нас така както пожелаем като в нагледният ми пример...
Ще продължа да ти говоря утре, усетих че се зачете в новите ми писаници, това е добро начало за една книга. Усмивка!!!
Ще съблека душата си, ще съблека душата ти... за да чуеш шепотът на твоята душа.
текст авторски:Албена Андонова-А.С.А.
/копирайте само като поставите линк към сайта и посочите автора/
/копирайте само като поставите линк към сайта и посочите автора/
RSS Feed
