автор: Албена Андонова-А.С.А.
от книгата: Шепотът на душата
от книгата: Шепотът на душата
Все търсиме най-лесните пътища, без съпротивление, без лабиринти, равни и гладки, не транливи, и винаги във вярната посока. Все искаме винаги да знаем финала, още преди да сме започнали началото и ако може времевият път между тях да бъде до максимум съкратен. Тази сигурност всякаш че е нашето мото превърнало се във фикс идея на времето в което живеем, когато сме наясно с нещата си мислим че сме по-спокойни, и се заблуждаваме че ще бъдем по-щастливи. Казваме си: Защо трябва по трудният начин, като може по-лесният и флегматично си изтягаме тялото на шезлонга-живот. Но той живота не мисли като нас, дава ни най-трудните изпитания, най-болезнените душевни болки, най- неутъпканите и непроходими пътеки по които ние за да вървим трябва да дадем всичко от себе си за да си поправим път ... А предела на физическите и душевните ни възможности се оказва неограничен и винаги ни учудва, разбираме че можем още, и още... няма умора, няма страдание, няма препиятствие, няма нещо или някой който е в силите ни да ни спре, има винаги напред. Странно е, но е така, дори тогава когато агонията на неволите ни е сложила примка на врата ни, ние пак намираме някакъв живец в нас който ни повдига внимателно и нежно, премества единият ни крак, после другият, подхваща ни под ръка, подпира ни, подбутва ни, за да продължим...Понякога поглеждаме ръцете си-напукани и захабени, лицето си набраздено с отпечатъка на опитностите ни, тялото изтощено от работохоличното му третиране през годините, косата ни и тя нашарила се с бялата боя на старостта и ни се иска да поспрем и да поутихнем, но онзи пламък в очите ни който все още ярко блести и озарява всичко обливайки ни с магическа младешка енергия ни подава ръка за да продължим пак напред с младешки дух и плам. Напред към следващия ни урок, изпитание, опитност... И ние докоснати от Бог, защото за да ни даде той толкова неволи значи ни обича, устремено вървим към следващите си победи. Такъв е живота ни, така е устроен, няма лесно, няма безпроблемно, но и няма невъзможно, това последното ние трябва да го разберем. Няма лесен път до мястото което си струва да стигнеш, тази фраза е толкова вярна и точна, нали?!
Душата не чувства вина, че се е лутала, че се е губила, че е търсила, за нея няма значение колко дни в тиктакането на часовника ни живот са минали, тя не брой колко залези са се сменили с изгреви, колко пъти сме се връщали по един и същи път, за да го извървим отново и отново до тогава докато не разберем защо точно по него вървим...Душата ни не се нуждае от сложни терминологии и обяснения , тя си е само вечна душа, много обикновено и просто и същевременно изключително необяснимо с ограниченията на нашите думи и мисъл когато става въпрос за нещо толкова трансцедентално, но всъщност на кой му е нужно да знае това което не е необходимо да знае, важното е че тя е там вътре в нас и аз я чувствам и ти тогава когато ни шепти. А тя шепти да бъдем търсещи на незнайното, любопитни към новото, непримирими към тривиалното и клишираното, да се стремим винаги към истините на живота, но не тези които ни се дават на готово, а да създадем наши истини, тези изживяни, преживани, изпитани, усетени от самите нас. Душата е философ, тя ни подтиква да изучаваме философията за живота, стреми ни към изучаването й и нейното тълкуване въз основа личното ни гледище придобито от житейският ни път-този не лесният по който винаги вървим и се лутаме. Но тайната е че това е правилният, верният път, ако не бяхме вървяли по него нямаше да ни се разкрият всичките тези сентенции, мъдри мисли и проблясъци в главита ни, които ни направиха по-хора.
Душата не чувства вина, че се е лутала, че се е губила, че е търсила, за нея няма значение колко дни в тиктакането на часовника ни живот са минали, тя не брой колко залези са се сменили с изгреви, колко пъти сме се връщали по един и същи път, за да го извървим отново и отново до тогава докато не разберем защо точно по него вървим...Душата ни не се нуждае от сложни терминологии и обяснения , тя си е само вечна душа, много обикновено и просто и същевременно изключително необяснимо с ограниченията на нашите думи и мисъл когато става въпрос за нещо толкова трансцедентално, но всъщност на кой му е нужно да знае това което не е необходимо да знае, важното е че тя е там вътре в нас и аз я чувствам и ти тогава когато ни шепти. А тя шепти да бъдем търсещи на незнайното, любопитни към новото, непримирими към тривиалното и клишираното, да се стремим винаги към истините на живота, но не тези които ни се дават на готово, а да създадем наши истини, тези изживяни, преживани, изпитани, усетени от самите нас. Душата е философ, тя ни подтиква да изучаваме философията за живота, стреми ни към изучаването й и нейното тълкуване въз основа личното ни гледище придобито от житейският ни път-този не лесният по който винаги вървим и се лутаме. Но тайната е че това е правилният, верният път, ако не бяхме вървяли по него нямаше да ни се разкрият всичките тези сентенции, мъдри мисли и проблясъци в главита ни, които ни направиха по-хора.
текст авторски: Албена Андонова-А.С.А.
/копирайте само като поставите линк към сайта и посочите автора/
/копирайте само като поставите линк към сайта и посочите автора/