от книгата: Шепотът на душата ти
Иска ти се да не се отъждествяваш с мислите си, само да наблюдаваш с отворените очи на душата си, думите също да липсват, само това туп, туп, туп... на сърцето ти да го има, а между отмерените му удари да събираш разпилените си парченца живот, с убедеността че след това всяко едно от тях ще пасне на точното място... това на което ти го поставиш...
Имаше време когато ти се искаше да можеш да медитираш, така както другите-можещите го правят, но мнителността ти че това тяхно действено състояние е само плод на илюзията те отказа. Каза си: -Лесно е умът да те излъже че си мидитирал след като с часове си се взирал в пламтящият огън на свеща, крастосал седнал крака като йогин и повтарял великото Ом, Ом... Твоята философия за Навътре във себе си бе друга, ти нямаше нужда от постулати като пози и терминологии за начина по който да погледнеш там където се намираше твоят Виш Аз, защото имаше вглъбяването си, то се проявяваше чрез различни изразни средства в живота ти, изявяваше се чрез докосването ти до красотата на природа, чрез отдаването ти с любов на делата ти, на хобитата ти, заниманията ти, дори и на страстта ти в работата ти, умееше да ги забъркваш с тишината и правеше страхотен медитативен коктейл който като вълшебен енергетик те изтласкваше левитирайки във високото. Това беше твоят си начин на медитация и ти бе самодостатъчен.
Твоето вглъбяване, притихването ти в мястото където само чуваше ударите на сърцето си като мантра бе пътешествието ти навътре в себе си, твоето духовното и философско съзерцание и просветление.
Искаше ти се сега да направиш точно това, да притихнеш там отново, подпрял глава уморено от материалният си свят, да се отнесеш във своето Аз, под релаксиращата мелодия на сърцето си... и знаеш ли, мисля че друго не ти трябва в момента.
/копирайте само като поставите линк към този сайт и посочите автора/