автор: Албена Андонова-А.С.А
от книгата: Шепотът на душата ти
от книгата: Шепотът на душата ти
Времето което си е отишло-само за него трябва да съжаляваш, защото то е единственото което не можеш да върнеш отново. Другото в живота което си загубил е възвратимо: пари, приятели, любви и всичко за което си помислиш можеш отново да спечелиш и да имаш, но времето отмерено в миговете твой дихания щом отмине се превръща като илюзорен мираж, знаеш че го е имало, спомняш си за моментите изживяни в него, но не можеш никога отново да протегнеш ръка и да се потопиш в него.
Времето, неоцененото от теб ще чакаш да стане оценено едва тогава когато си на прага на смъртта ли, те питам аз?!
Когато си в немощно и старо тяло в самотната компания на спомените си за отминалото време и размислите си за него, едва тогава ли ще прозреш истината че си си пропилял живота и си пропуснал възможността да изживееш един смислен живот. Не искам сега да ти разказвам приказки за загубените дни, за детството ти, за юношеството ти, за 20-те ти години, за 30-те ти години и т.н. искам да акцентирам вниманието ти на героя който във всяка от тези възраст е един и същ-това си ти, неостаряващ, с душа на младенец, и сила на левент...
Не казвай никога че вече е късно, няма късно за промяна и за ново начало, във всяка възраст можеш да започнеш осъзнато да твориш житейският си път си и да изживяваш смислено тик-таканията на времето ти живот. Това което е минало, то ще остане там в миналото ти, но не пропускай сегашните си минути и часове и следващите си дни и години в безцелно живуркане. Времето то е нещото което никога не можеш да върнеш отново, за това го цени и му отделяй необходимата важност, за да не съжаляваш някога за неща които не си направил, думи които не си казал и дела които не си сътворил.
Да не съжаляваш, че напразно си живял.
Времето, неоцененото от теб ще чакаш да стане оценено едва тогава когато си на прага на смъртта ли, те питам аз?!
Когато си в немощно и старо тяло в самотната компания на спомените си за отминалото време и размислите си за него, едва тогава ли ще прозреш истината че си си пропилял живота и си пропуснал възможността да изживееш един смислен живот. Не искам сега да ти разказвам приказки за загубените дни, за детството ти, за юношеството ти, за 20-те ти години, за 30-те ти години и т.н. искам да акцентирам вниманието ти на героя който във всяка от тези възраст е един и същ-това си ти, неостаряващ, с душа на младенец, и сила на левент...
Не казвай никога че вече е късно, няма късно за промяна и за ново начало, във всяка възраст можеш да започнеш осъзнато да твориш житейският си път си и да изживяваш смислено тик-таканията на времето ти живот. Това което е минало, то ще остане там в миналото ти, но не пропускай сегашните си минути и часове и следващите си дни и години в безцелно живуркане. Времето то е нещото което никога не можеш да върнеш отново, за това го цени и му отделяй необходимата важност, за да не съжаляваш някога за неща които не си направил, думи които не си казал и дела които не си сътворил.
Да не съжаляваш, че напразно си живял.
текст авторски: Албена Андонова-А.С.А.
/копирайте и разпространявайте само като посочите автора и поставите линк към този сайт/
/копирайте и разпространявайте само като посочите автора и поставите линк към този сайт/