откъс от книгата: Попътен вятър
С любов на дъщеря ми !
Искам да бъдеш достойна въпреки материалният и не дотам душевно чист околен свят с който ще се сблъскаш, искам да оставяш забележима следа след себе си, следа от това което ще даваш от себе си на другите, безрезервно, алтруистично, човешки-добронамерено. Всеки от нас носи много позитивна енергия в себе си и ако е готов да я подарява на другите, света би бил едно много по-добро място за живеене, от теб искам да бъдеш добър, чист душевно човек, отговорен за своите действия и мисли енергията на които да вибрира винаги на положителна честота.
"Не се опитвай да бъдеш преуспял човек; опитай се да бъдеш достоен" е казал Айнщайн , по този начин ще третираш себе си с достатъчно самоуважение, както ще предизвикваш уважението и на околните чрез авторитета си. Достойнството е богатство, чест което за жалост в нашето динамично и материално развиващо се общество вече е обгърнато като понятие от паяжини, все по-малко са хората които акцентират върху него и го превръщат като основно качество в характера си, мнозинството за жалост го окачествяват като нещо остаряло и смело са покрили с прах благородството, съвестта и честта... но това не трябва да те отчайва, ти не си тях, ти си достоен човек който с гордост ще се нарича такъв, нали?!
Бъди отворен човек за доброто, красивото, твоите собствени постъпки ще бъдат винаги достойни-честни, правилни, добронамерени, доблестни, великодушни и в хармония с твоите мисли, в този хармоничен съюз на дела с мисли неограничеността на реализацията ще ти даде свободата да твориш своят свят в безгранични възможности.
Об.те!!!
/копирайте само като посочите автора и поставите линк към този сайт/