откъс от книгата: Попътен вятър
-Проблема не е толкова в самият проблем, ами в това че мислиш толкова много за него. Отпиши го от главата си, не мисли повече за него.
-Но как да го направя?!
-Игнорирай го от съзнанието си. Ще ти дам обяснение като го сравня с една обция на любимият ти фейсбук. Знаеш там имаш възможност да се отписваш от някой от приятелите ти. Те си остават в профила ти, фигурират в списъка ти от приятели, но ти не виждаш тяхните публикации, статии, снимки... все едно че те не съществуват. В началото може от любопитство понякога умишлено да влизаш в профилите им, за да разбираш как я карат, но след време вече забравяш за тях- тях ги има, близо са до теб, но в същото време са толкова далечни и недокосващи те. Така е и с проблемите. Представи си ги като тези твой нежелани приятели и ги отпиши от мислите си, не мисли за тях, фокусирай вниманието си върху други неща които ще те разсейват. В началото може от време на време да се сещаш за тях, но с всеки един следващ ден те ще ти стават все по безинтересни, това че ги има-нека ги има, проблеми са, нормално е всеки човек да ги притежава, но тяхното присъствие в живота ти не означава че трябва да обсеби цялото ти внимание. И ще видиш когато не им обръщаш внимание, те някак си ще се разрешават от само себе си, всякаш че съдбата е взела всичко в свой ръце и не срещаща препиятствия от твое лице тя ги подрежда по най-добрият възможен за теб начин.
В противен случай когато се оставиш на страданието и болката причинената ти от главоблъсканицата свързана с разрешаването на проблемите в живота ти, тя може да стане толкова голяма че да те доведе до депресия. Създай непокизъм в характера си, моят съвет е - просто да не ти пука, каквото и да става негативно около теб, то е около теб, не го допускай да опустошава вътрешният ти свят. Бъди безпристрастна, погледни проблемите си отстрани, разгледай ги от всякъде, и след това ги остави да си починат далеч от теб-понякога за разрешаването им трябва единственно малко време и твоето търпение. Тревожното ти безпокойство по тях може да те доведе само до умора, безсънни нощи, раздразнителност, липса на концентрация, депресия, дори и до нежелание за живот, ако е по-продължително има опасност да се превърне в хронично-психологично разтройство, наречено генерализирано тревожно разстройство, ще се тревожиш непрекъснато за всичко от живота си създавайки си фобии и депресии. А ти не искаш това да ти се случи, за това
отпиши проблемите си, използвай тази техника за справянето с тях която ти дадох, след това търпеливо изчакай тяхното разрешаване, а то ще се случи учудващо лесно, без много усилия от твоя страна и в повечето случай подкрепено от хора и обстоятелства които ще дойдат по най-неочаквания и трудно обясним с логиката ни начин.
-Да, ще се опитам. Всъщност, разбрах какво точно искаше да ми кажеш. Преди имаше едно момче с което ходех-знаеш го, но след като скъсахме, аз го преживях много тежко, влизах в профила му почти всеки ден и докато гледах неговите публикувани снимки с новата му приятелка сърцето ми се разпадаше на малки частици, но един ден реших да използвам тази обция и да се отпиша от всичките му публикации. Първата седмица понякога влизах съзнателно пак в неговият профил, но след някакъв период от време престанах да го правя, накрая забравих че въобще съществува. Той е пак там в списъка ми от приятели, но само там, на друго място във фейсбука ми не фигурира.
-Да, хубаво е че си ме разбрала, това искам да направиш и с проблемите си. Отпиши ги от живота си. Нека тази техника ти служи в бъдещият ти съзнателен живот. Обичам те!
/копирайте само като посочите автора и поставите линк към този сайт/