откъс от книгата"Оранжеви писаници"
-Спокойно, ще мине. Лошите неща винаги минават, а след тях следват задължително само хубави неща-така е устроен живота. Дава ни лошите изживявания, за да можем да почерпим опитности от тях които ще използваме градивно после в съзнателният си щастлив живот.
-Но, аз съм вече уморена да чакам.
-Нормално е, и аз понякога се чувствам уморена от толкова много неща... и ми се иска просто да махна с една ръка и да ги разсея-размия в пространството, но не се получава, не винаги го има мотивиращото нещо което да може да ме вдъхнови и да ми даде силата за да го направя.
-Трябва ли винаги да го търсим това вдъхновение, за да може то да ни изцели.
-Винаги се мотивираме ако правим нещо заради нещо, така има някакъв стимул който си създаваме, за съжаление вдъхновенията си намираме най-често извън нас, а би било редно всичко да правиме заради себе си.
За това направи го заради себе си, не заради него, нея, тях или заради нещото си... ако правиш нещо, го прави с една единствена умисъл в главата си, че го правиш в името на себе си, на своето добро, на своето щастие и на своето по-светло бъдеще. Поне аз си обещах вече да следвам тази своя заръка в живота си.
-Да, хубаво ще въздействам на себе си положително, но понякога се
поглеждам в огледалото и виждам тъга в очите си, и това предизвиква сълзи в очите ми.
-Тъгата винаги ще я има там, ако си чувствителна, финна личност, ранима, впечатлителна, екзистенциално изживяваща всичко случващо се около нея... така че приеми влажният блясък на тъгата в очите си -тя е всичките тези твой удари живот на сърцето ти през които си минала и през които ще минеш. Другите когато се оглеждат в зениците ти ще откриват тъгата ти прегърнала твоята истинна чувственост, любовта ти, състраданието ти, болката ти, всичките ти копнежи, мечти... и ще те харесат точно заради тяхната откритост.
-Понякога се чувствам много нещастна, самотна...
-Аз също съм сама, но това че съм сама не ме прави самотна, не страдам от това че в момента няма мъж в живота ми. Виж, момичето ми повечето хора в страха си да останат сами създават неподходящи връзки, обвързват се с партньори които им действат деградивно и депресивно, аз не искам ти да бъдеш от този тип персонажи. Не се страхувай от това че си сама, никога не прибързвай когато става въпрос за интимен приятел, избери подходящият човек, ще ме попиташ как, ще ти кажа-ще го почувстваш със сърцето и душата си, интуицията никога няма да те подведе. Но преди да срещнеш този човек ще вмъкна тук една на всички ни всеизвестна народна мъдрост, предпочити да останеш сама отколкото зле придружена.
А колкото до живота и неговите низове от възходи и падения, от радости и нерадости, от щастие и сълзи, от смях и болка... ги приеми като монета, когато я държиш в ръката си, когато си слушиш с нея в ежедневието си подавайки я на продавача в магазина- тя е просто метална паричка, не се замисляш какво има от едната й страна или от другата, дали ези или тура...
Об.те!!!
/копирайте само като посочите автора и поставите линк към този сайта/