откъс от книгата: Попътен вятър
-Крият самотата си, всички хора си приличат точно по-това, че са прегърнали самотата си и се страхуват да я признаят както пред околните, така и пред себе си, единици от тях са успели да я приемат и да свикнат с нея-това им дава мир и спокойствие, но други-които за съжаление са мнозинството, са обсебени от старанието си да я игнорират от своето Аз и в стремежа си за това превръщат себе си в жалки артисти играещи губещи роли без аплодисменти и почитатели.
-Как така губещи роли?
-Всички те имат само една цел, да бъдат харесани от околните, мислят си, че по този начин ще спечелят много приятели и няма повече никога да бъдат сами, а не разбират, че първо те трябва да се научат да се харесват. Не е важно дали другите ни харесват, важно е дали ние се харесваме такива каквито сме. Няма как да научиш другите да те харесват, ако ти сам не се харесваш. Всеки един човек има индивидуални плюсове и предимства, които го правят различен от другите и уникален, единственото което трябва да направи всеки от нас е да ги акцентира в живота си, така неговите качества ще изпъкнат и ще се открояват в очите на другите, те ще го оценят по тях и така имиджа ще бъде истински, а не някакъв фалшив с лош сценарии театър имитиращ някоя болна амбиция... аз лично се сблъсквам във facebook всеки ден с такива малки "личности", които използват лесната възможност да бъдат някой други-тези които те искат в интернет пространството, защо там, защото само там могат да играят добре ролите си, вместо да използват виртуалното пространство също като възможност, за да покажат своите истински качества и таланти скрити в тях и с това да спечелят уважението на хората...
Човек трябва да се харесва, ако нещо не го удовлетворява в това което вижда в себе си, не трябва да се притеснява, защото работейки върху него може да го поправи, ние всички имаме способността да еволюираме градивно, да се променяме така както искаме, да трупаме непрекъснато знания и да се самоусъвършенстваме.
А относно самотността мисля, че тя е само чувство и усещане на уединение във всеки от нас, състояние което можем да използваме, за да се потапяме в онази божествена тишина от която да черпим отговори на въпросите си за живота. За това не трябва да се страхуваме от нея, а да я прегърнем като наш естествен аналгетик и да я приемем като част от нас и никога повече да не си причиняваме чувства на страдание от това, че я носим вътре в нас.
Сега разбра ли, какво крият хората вътре в себе си?
-Да, разбрах, всички те, колкото и да са различни външно, вътре в себе си носят тази самота.
-Не само че я носят, те са тя, както ти и аз, също сме нея. Затвори очи, усещаш ли я, тя е там и винаги ще бъде-неизбежно е, това е присъщо за нас хората, от теб зависи дали ще я приемеш и сприятелиш с нея или цял живот ще се бориш с желанието си да я премахнеш от нейният дом, който е и твой. Заслушай се в нея, там в самотността ще чуеш тишината, а в тишината ще откриеш Себе си.
Об.Те!!!