откъс от книгата: Попътен вятър
С любов на дъщеря ми !
Вярвай, вярвай, вярвай... вярвай в себе си, в сбъдването на мечтите си, в по-доброто си бъдеще. Вярвай, вярвай, вярвай... вярвай в това в което ти искаш да вярваш, в това което ще се превърне в твоята религия, в твоето учение, в твоят живот. И никога не преставай да вярваш, въпреки трудностите които ще се препречват на пътя ти, въпреки разочарованието което ще се прокрадва в сърцето ти, въпреки негативите с които ще се сблъскаш в материалният свят. Вярата - тя ще бъде твоят постоянен спътник, твоят приятел, твоята подкрепа, сила, надежда, тя ще бъде част от теб, от твоето Аз, ще я усещаш във вените си в кръвта която ще тече по тях, ще я вдишваш с въздуха, ще я впиваш с водата и ще я вкусваш с храната, тя ще бъде теб и всичко около теб и накрая "Ще ти се въздаде според вярата Ти"-както Иисус непрекъснато го е потарял, защото дефакто ти се дава това в което вярваш, а не това което искаш-такъв е духовният закон, запомни го и просто никога не преставай да вярваш. Това че ще падаш и то не веднъж не трябва да те отчайва и да те провокира да не вярваш; ти ще ставаш отупвайки колената си от прахта и преврързвайки физическите си и душевни рани ще продължаваш да крачиш напред с още по утвърдена и силна вяра в себе си, в своите възможности, в силата ти и моженето ти, вяра в убедеността ти, че там на върха ще достигнеш своите цели.
Вярвай, имай само вярата, не ти трябват други богатства, вярата е осъществяване тук и сега; всичко е възможно за този който вярва, няма ограничения, граници и невъзможни неща за него, стига да е постоянен във вярата си, защото понякога нещата могат да се случат бързо и лесно, но друг път да трябва да мине продължително време за тяхната реализация. Вяра, вяра, вяра и ... разбира се дела обвързани с тази вяра, които да работят с нея, за нея и благодарение на нея, в този дует те премахват всички прегради и отварят вратата на прозрението за вътрешният свят и правилният път за осъзнаването, пътят към себе си, който води не навън, а навътре дълбоко в теб, там където разбираш че са скрити всички отговори за живота.
Когато има вяра не съществува нищо невъзможно, достатъчно ти е само да разтвориш крилата си и да полетиш нависоко и политайки да достигнеш тези върхове към които се стремиш. Вярата е надежда и любов, тя е противоположност на съмнението в което винаги преобладава страха, а когато няма съмнение, отсъства и страх, на негово място има безстрашие, а то е безгранична сила за която няма измервателна единица, винаги можеш и още и още и още... и така до безкрайност имаш възможности. Вярата премахва съмнението, защото винаги убеждението й е силно въпреки понякога недобрите факти, страховете, колебливите ни мисли и притеснените ни чувства „Защото по Божията благодат сте спасени чрез вяра и това не идва от вас самите, а е дар от Бога“ (Ефесяни 2:8) -и наистина е така, вярата ни е просто дадена, заложена е в нас, ние само трябва да я развиваме постоянно и да я упражняваме в живота си, дадена ни е като дар, който трябва пълноценно да използваме. Вярата не трябва да се обгражда с подозрителни аргументи и ненужно съмнение, тя се нуждае само от нашето доверие, гласуваме ли й го, тя ще се превърне в най-добрият ни приятел на който винаги по всяко време можем да разчитаме без колебание.
Вярвай, вярвай, вярвай... започни първо от вярата в себе си, след това започни да вярваш в мен, в него, в тях... в доброто, в щастието, в мира, в приятелството, в любовта, в мечтите си... силата на вярата ти ще те изненада.
Об.те !!!
/копирайте само като посочите автора и поставите линк към този сайт/