откъс от книгата: Оранжеви писаници-2 част * НОВО НАЧАЛО
Мислите й бяха като капките дъжд, разпръстнати, изгубени, те търсеха своето цяло, като тези капчици вода, които подхванати от вятъра памагащ им в лутането в лабиринта им и нейните мисли бяха подпомагани от сърцето й, което се опитваше да им даде онази Ом ритмичност, която със своята душевна мъдрост да ги подреди.
Есен, опадали листа, дъжд, вятър и меланхолия. Мислите й започнаха да вибрират около думата меланхолия. Меланхолия!
Но, защо трябваше ние хората да приемаме меланхолията за нещо лошо, като можеше да я припознаем като наш съюзник, който ще събере всичките ни вътрешни ресурси, ще мобилизира цялата ни неподозирана скрита енергия за новото начало което ни предстои. Меланхолията е подготовката ни, началото на креативността ни, промяната която ще създадем амбицирани, ентусиазирани, вдъхновени от новота начало.
Тя се огледа около себе си в оранжевата роба на природата. - Нима и есента не играе точно същата роля, изчиства всичко старо, ненужно, непотребно и дава началото на новото, което предстои след нея. И заредена с този оптимизъм, тя поотпусна затоплена скованото си тяло от студа. Оранжевите опадали листа, мократа парк алея, барабанящите по нея капчици дъждовна песен, шума на вятъра в почти оголените от късната есен клони на дърветата като ехо рисуваха вече не мрачна, а красива картина.
Получи есемес, бръкна в джоба си и извади джиесема си, прочете -Целувам те :) -Усмихна се.
Той беше новото което й предстоеше, кой беше той, мъжа който сърцето й искаше, обичаше го, но сега и двамата не бяха готови да изживеят това нейно обичам те. За всяко нещо си има време. Философски мисли обсебиха сивите й клетки. -Както и след есента не следва веднага пролетта, трябва да мине зимата и чак след нея се заражда новото начало в природата.
/копирайте само като посочите автора и поставите линк към този сайт/