откъс от: Оранжеви писаници-2
Беше спала малко, но се чувстваше релаксирана и отпочинала от съня си. Отпусната върху удобното легло, отдала се медитативно без мисли в главата си, отворена тотално на въздействието като лекарство на звуците отвън върху душата и съзнанието ѝ. Потопена в тази хармония, усети някакво чувство на лекота и баланс вътре в себе си.
Беше си дала добър старт за деня.
Но както си лежеше, от очите ѝ се търкулнаха няколко сълзи. Нещо дълбоко в нея ги предизвика. И в момента физическото ѝ тяло заедно с менталното използваше сълзите като своеобразен клапан, чрез който изпусна негативните емоции през последните месеци събрали се в нея. Сълзите-лекарство за душата и тялото, мокреха бузите ѝи я даряваха с целебна сила. Не ридаеше, а тихо и безмълвно ронеше капки слъзна течност, която я прочистваше не само буквално, но и преносно. Беше се научила когато усети, че ѝсе плаче-да плаче. Не се срамуваше от сълзите. Разбира се, правеше го усамотено, без публика. Знаеше, че плачът смъква нивата на кортизола-хормона на стреса, чиито увеличени стойности отслабват имунната система. Това значеше, че плачът в момента засилваше имунитета ѝ. Отдалечаваше стреса и прогонваше депресията. Не е срамно и мъжете да плачат. Всеки трябва да използва сълзите си за лечение, като средство за възстановяване на физиологичен и психологичен баланс. Плачът укрепва здравето. Винаги след като бе плакала тя се чувстваше по добре. Защото буквално изплакваше, всичко ненужно, непотребно и излишно. Всички негативи тя изхвърляше чрез тази емоция.
А, днес доста изхвърли.
/разпространявайте само като поставите линк към сайта и посочите автора/