автор: Албена Андонова-А.С.А.
от книгата: Шепотът на душата ти
от книгата: Шепотът на душата ти
Започна все по-трудно сутрин да ставаш от леглото, иска ти се да полежиш още няколко минутки, още няколко... и още...и така протакваш началото на новият ден. Правиш го не защото ти се спи, а защото не ти се сблъсква за ента степен с въртележката от еднообразието на живота който водиш. Рутината вече бавно и несъзнателно те убива, целият този банален цикъл-работа, в къщи, работа, отново в къщи е затегнал обсебваща примка на врата ти, понякога се самозаблуждаваш че потапяйки се в интернет пространството и подарявайки си някоя порция мними взаимоотношения и различни развлечения чрез Google отхлабваш възела й, но... сутрин когато трябва да раздвижиш физическото си и ментално тяло разбираш че то вече е започнало да атрофира от скучното ти вече всекидневие пропило с отекчителност, скучност и монотонност делничността ти.
Лежиш в леглото и не ти се става, цялата тази известна ти до най-малък детайл матрица на реалността ти не те привлича, лошото е че не можеш и да избягаш от материалният си свят в приказното царство на сънищата си, защото престана да сънуваш вече. Въздишаш прозявайки се, протягаш болезнено раменете си, вдигаш тялото си от мекият матрак и флегматично нахлузваш едната чехла, другата... ах как не ти се правят отново същите крачки като вчерашните... още преди деня да е свършил знаеш как ще отмине, латерната от образи и действия е толкова еднаква всеки път в делничният ти свят, дори хората с които комуникираш в него не се променят, и те като теб са зациклили в монотонността си не задавайки си въпроса как да избягат от нея.
Отегчителност, прозаичност, скучност, досадност вибрират на една честота еднозвучно и еднотонно в деня ти, на теб тази мелодия не ти се нрави, тя не гали слуха ти, за това всяка сутрин не ти се потапя отново в нея, иска ти се да избегнеш разочарованието си и да застопориш проявяващото се вече недоволство в теб. Защото знаеш че недоволството може да бъде пагубно, ако сгрешиш и потърсиш причината му извън себе си, тогава може да станеш недоволен от хората, от природата, от животинският свят, от живота като цяло, после може да прехвърлиш недоволството си върху себе си и да се самоунищожиш неудовлетворен от еднообразният си живот.
Ти имаш друг поглед на нещата, искаш да намериш смисъл и разумност в деня си, искаш сутрин рано изгряващото слънце да ти предвещава нови емоции, нови чувства и мисли, искаш да вършиш ежедневните си дела с любов, желание, отдаденост, искаш да бъдеш изпълнен с енергия и когато будилникът ти те събужда сутрин да скачаш с жизненост от леглото си. Можеш да го направиш, и е толкова просто и лесно, трябва само да премахнеш еднообразието си в живота си, не ти харесва тази работа-смени я, не искаш да контактуваш с тези хора-намери си нови приятели... съобразявай се със своите желания и бъди по-смел във взимането на решения, те ще те доведат до един по-хубав свят за теб, в който ще Дишам свободно и с пълни гърди!!!
Лежиш в леглото и не ти се става, цялата тази известна ти до най-малък детайл матрица на реалността ти не те привлича, лошото е че не можеш и да избягаш от материалният си свят в приказното царство на сънищата си, защото престана да сънуваш вече. Въздишаш прозявайки се, протягаш болезнено раменете си, вдигаш тялото си от мекият матрак и флегматично нахлузваш едната чехла, другата... ах как не ти се правят отново същите крачки като вчерашните... още преди деня да е свършил знаеш как ще отмине, латерната от образи и действия е толкова еднаква всеки път в делничният ти свят, дори хората с които комуникираш в него не се променят, и те като теб са зациклили в монотонността си не задавайки си въпроса как да избягат от нея.
Отегчителност, прозаичност, скучност, досадност вибрират на една честота еднозвучно и еднотонно в деня ти, на теб тази мелодия не ти се нрави, тя не гали слуха ти, за това всяка сутрин не ти се потапя отново в нея, иска ти се да избегнеш разочарованието си и да застопориш проявяващото се вече недоволство в теб. Защото знаеш че недоволството може да бъде пагубно, ако сгрешиш и потърсиш причината му извън себе си, тогава може да станеш недоволен от хората, от природата, от животинският свят, от живота като цяло, после може да прехвърлиш недоволството си върху себе си и да се самоунищожиш неудовлетворен от еднообразният си живот.
Ти имаш друг поглед на нещата, искаш да намериш смисъл и разумност в деня си, искаш сутрин рано изгряващото слънце да ти предвещава нови емоции, нови чувства и мисли, искаш да вършиш ежедневните си дела с любов, желание, отдаденост, искаш да бъдеш изпълнен с енергия и когато будилникът ти те събужда сутрин да скачаш с жизненост от леглото си. Можеш да го направиш, и е толкова просто и лесно, трябва само да премахнеш еднообразието си в живота си, не ти харесва тази работа-смени я, не искаш да контактуваш с тези хора-намери си нови приятели... съобразявай се със своите желания и бъди по-смел във взимането на решения, те ще те доведат до един по-хубав свят за теб, в който ще Дишам свободно и с пълни гърди!!!
текст авторски: Албена Андонова-А.С.А.
/копирайте и разпространявайте само като поставите линк към този сайт и посочите автора/
/копирайте и разпространявайте само като поставите линк към този сайт и посочите автора/