ОТ ПОЕЗИЯТА НА РУМЕН ЧЕНКОВ
Откровенията на твореца-поет докосват нашите сърца с дълбочината и чистотата си. Силата на въздействащата му поезия ни показва светлата страна на вътрешния ни свят, помага ни в търсенето и откриването на вечните философски отговори.
Поетичното му изкуство ни дава жажда за живот и себепознание, подкрепя ни и окуражава в трудни моменти. Усмихва ни в радостни,раздвижва крилата ни когато сме влюбени,кара ни да погледнем себе си и света около нас оптимистично...
Вдъхновенията си поета черпи от ежедневието, класическата музика, класическата поезия , красотата и любовта.Чувства се млад, а когато пише - още повече. В свободното си време чете книги или работи на компютър.
Доволен съм от живота си – смятам, че съм се реализирал и то в област, която ми доставя истинско удоволствие...Имам издадени три стихосбирки.Когато не пиша, запълвам времето си с много четене и разни други интересни неща..."
Румен Ченков
ПОЕТ СЪМ Поет съм аз и пиша както мога. Не зная даже имам ли талант, но искам повече. Аз искам много; не съм достигнал творчески таван. Не съм написал още своя "Хамлет". Мечтая за това и ден и нощ. Радвам се, когато ме похвалят, но знам, че трябва да работя още. Ще побелея, може би улисан в стремежа да съм по-добър поет. А ще напиша ли най-хубавата мисъл, най-четения някога куплет? Ще бъда ли доволен, щом усетя, че чука на вратата ми смъртта? Не се лъжи за бъдното, поете! Навреме никога не идва тя. Навярно и тогава ще се питам: "Написах ли най-хубавия стих?". Ще мога ли да изрека с чело открито: "Дойдох, живях и победих!" | КОМУ Е НУЖНА МОЯТА ПОЕЗИЯ Кому е нужна моята поезия!? Не е салам, ни хляб, ни маргарин. Поредица от частни откровения на някакъв чудак необясним. Кой от душевни трепети се трогва в това до болка прозаично битие!? Любов и страст, копнежи и тревоги... “О, браво! Стихосбирка! О, добре!” “Благодарим, но просто няма време за четене. А няма и пари.” Затънали сме в битови проблеми.” “Продавай нещо, дето ще върви.” Но аз съм упорит. Крещя отново: “Пакет цигари струва моя труд.” “Цигари ли, братле? По колко? О, Боже, стихосбирка! Ти си луд!” И отминават, бързащи, заети със свои си проблеми и дела. “Купете, моля, стиховете на поета! И ден, и нощ той писа ги за вас.” И в този миг старица приближава, с бастун в ръка и тъжно празен сак: “Я прочети, момче. За четене не ставам. Не видя веки, пък и иде мрак.” Така прочетох цялата си книга, доволен на един слушател свой. Не каза тя: “Прекрасно!” или “Стига!”, а каза ми: “Пиши и се не бой!” След туй ръка целуна ми и тръгна, а аз потресен и объркан бях. И в полумрака, на душата ми разсъмна: “Успях, за Бога! Хора, аз успях!” |
КОГАТО СИ ГОТОВ ДА ПОЛЕТИШ О, само който дръзне да се бори, ще има този шанс – да победи. Не са далечни сините простори, когато си готов да полетиш. Тогава всяка пречка е дразнител. Да я надмогнеш – дълг неотменим. Роденият да бъде победител и пречките използва за трамплин. И даже ад пред теб да се отвори, вдигни очи и светлината виж! Не са далечни сините простори, когато си готов да полетиш! 1994 г. | ПЛЕННИЦА Душата ми е пленница на тлен, която я затваря като в рамка. Душата ми тук пребивава в плен на земната, несъвършена сянка. Аз вече зная – ще настане ден, когато ще се рея сред звездите и дух ще съм, завинаги освободен, пътуващ към безкрая, към звездите. Смъртта е само старт по този път и аз не се страхувам да я срещна. Смъртта е избавление от плът – начало на наслада вечна. 1992 г. |
С ОПТИМИЗЪМ И мен, като всички, по пътя нелек, крепят ме стотици надежди. Стремя се най-вече да бъда човек. В униние чело не свеждам. Живея тъй, както разбирам това, дори да е дяволски трудно. От своята немощ макар окован, намирам живота за чуден. Какво са едни непослушни нозе, когато душевно съм волен. Лае срещу ми зло битие, ала така е отколе. Аз го подритвам и крача напред, с твърдия пулс на живота. Крача с две чужди, не свои нозе, търсейки своята кота. 1995 г. | МЕЧТИТЕ Чудесно е, че сбъдват се мечтите! Как иначе би имало мечти? Живецът ни в желанията скрит е и с тяхната настойчивост пламти. Понякога бленуваме химери и в нощите, замаяни не спим, но важно е, че устремно живеем: готови сме до край да устоим. И често сме излъгани и жалки, оплакващи късмета си свидлив. Каквото да постигнем, все е малко и всеки късметлия ни е крив. Но хиляди, милиони са мечтите, зареждащи ни с жажда за живот! Отстъпват неуспехите ни, свити. По мъдри сме. Отново сме на ход. 1994 г. |
ВЯРА, НАДЕЖДА, ЛЮБОВ! Какво му трябва на човека? Труден за качване връх; непремината още пътека, по която да тръгне той пръв. Трябва му Вяра и Бог - вдъхновител. Истинска Вяра, и истински Бог. И за да бъде до край победител - Трябва му чест за залог. Надежда - преди да потегли нагоре. Истинска, трайна любов. Покорил своя връх непокорен - трябва му жажда за нов. | СЪКРОВЕНО Дали ще мога с право някой ден да кажа гордо, че в света огромен, останало е нещичко от мен, преди да се превърна в спомен? Ще слезе ли над мене оня дар, споходил някога големите поети? О, аз не искам да съм фар, но като пламъче поне да светя! Да подаря на идните, слова, разкриващи душата ми незрима. Не искам нищо друго, а това - и след смъртта ми да ме има. |
РАЗМИСЪЛ Как бавно опознаваме света. Понякога един живот е малко. Минавайки през своите лета, и побелели, още сме си малки. Учудваме се страшно всеки път, намерили парчета от мозайката. Наивни ли сме или сме глупци, когато над откритото се вайкаме? И вече се броим за мъдреци, и гледаме на другите с насмешка. Строиме храбро пясъчни дворци и крием в тях поредната си грешка. | КРЪГОВРАТ Все нещо изпускаме в този живот - щастие, обич, любима... Времето в неумолимия си ход лепта от всички ни взима. После назад се обръщаме, но всичко е тъй безвъзвратно. Времето безгрешно - все едно - няма да тръгне обратно Колко надежди, копнеже, мечти гаснат след своя проблясък. Други надежди - така се въртим, докато станем на пясък. |
ЧОВЕК СЕ БОРИ... Човек се бори докато е жив с превратностите на живота труден, а той понякога е сив, понякога – красив и чуден. Веднъж с любов ще те дари, а друг път с пръст ще те нахока. Ще те затрупа той с пари или ще те направи просяк. Ще те качи на някой връх и тъкмо мислиш, че си вечен, преди последния си дъх, ще разбереш, че си човече. Днес гали те със длан добра по темето, като грижовен татко и струва ти се, че игра е тоз живот, безкрайно сладък. А утре пламваш. Да, шамар от тази, същата ръка... корава превръща битието ти в кошмар – пионка си, която разиграват. Човек се бори докато е жив с превратностите на живота труден и трябва да е търпелив, но не страхлив, безволев, муден! 22 февруари 2008 г. гр. Русе | ОБИЧАМ ТЕ, ЖИВОТ! Обичам те, Живот, но ти си неприветен. Аз зная, че не съм избраник твой. Каквото даваш - два пъти го вземаш. Не мога да те съдя - ти си мой. Обичам те, и всеки действен атом живее в мен с неподозиран хъс. Обичам те, Живот, дори когато безсрамно ми показваш среден пръст! |
"Във всяка област на човешкото познание се крие бездна от поезия"
К.Паустовски
автор:Албена Андонова