автор: Албена Андонова

Природата със своя
 
уникален 

и съвършен вид ни прави 

съзерцателни,позитивни и 

ни подтиква към 

себепознание.   

Днес не ми беше ден или по точно беше от онези дни от които имах нужда от ново вдъхновение.Такава съм,пристрастено-зависима от дневните си дози коктейлче вдъхновение забъркано с любов.Потърсих го тази сутрин,огледах се за него ,но деня се беше вече преполовил ,а аз все още бях вдъхновено-неудовлетворена,намирах се все едно в абсистенстски период,не ми помогнаха любимата ми музика,усмивката на приятел,разходката ми между страниците на сайта ми "МОТИВАЦИЯ И ВДЪХНОВЕНИЕ",дори бях отсвирила и работата си която отъждествявам повече на хоби и забавление и от която винаги се мотивирам. 
Да...ааа...  ,провлачено даааа...  Има и такива дни.
"Не се загръщай в сиви настроения", хубавото беше че все още  се намирах в по светлите оттенъци на сивото ... и мисленно продължих с цитатчето взето от едно стихотворение перефразирайки го от "по Коледа се случват чудеса" на "винаги се случват чудеса"...като ментално се устремих отново към оранжавият ми цвят.
В търсене на вдъхновение реших да се поровичкам и в мрежата с надеждата че ще попадна на някое съкровище което ще ми раздвижи крилата ,но този път и добрият ми приятел Google ме разочарова предавайки ме.
Започнах по бавно да вдишвам/издишвам ,улавяйки се че задържам дъха си между вдишванията и издишванията,всякаш че точно в този момент на неизказаното ОМ ще намеря зареждащото ме прозрение,което ще ми даде уют,спокойствие,любов...тъжен факт ,но и това дихателно упражнение не се превърна в лъжичката лечебен елексир ,може би някъде вътре във мен бе задрямало в дълбок сън летящото ми аз. 

А ми се искаше да избягам на едно приказно място от ежедневието, където да забравя за битувизма и да се потопя в една красива приказка с незавършен край и чрез нея да пречистя душата си...
И тогава се сетих за " Крошунски водопади". Ами да ,това ми трябваше сега.В красотата на природата винаги можеш да намериш мотивация и вдъхновение,а това райско кътче с невероятната си красота пленява сетивата и обсебва мотивиращо поглъщайки цялото ти същество с неземната си прелест.
"Крошунските водопади" е едно от най-зашеметяващите места на което съм ходила.Място повече от красиво,място където ти спира дъха и което успя да ме покори с неземната си красота. Като пристрастен любител фотограф бях направила дузина снимки от разходката ми до село Крошуна и водопадите ,така че разглеждайки фотографиите щях лесно да се "телепортирам" на най-голямата в страната варовикова водна каскада.
Тук споделям и с вас тази истинска наслада за окото,осеяна с много прагове, тераси и малки басейнчета. Главният водопад се спуска от височина 20 м,разделяйки се на няколко ръкава,създавайки множество малки водопада.Съжелявам че не можете и да вдишате въздуха наситен с водни влажни какпки - той наистина ще прочисти дробовете ви :) 

 Красотата на природата няма граници

 ... не е толкова трудно да намериш вдъхновение...

автор:Албена Андонова

 На древногръцки представката „епи" означава „в допълнение", „а също и". Кое е онова „още", с което се занимава епигенетиката като нов и модерен дял на генетиката, ще се опитаме да ви обясним по-разбираемо, като избегнем строго научната терминология.     

Редовно ли разпускате с музика, йога или разходки на чист въздух след стресиращ ден? Хапвате ли си пресни зеленчуци, полети със зехтин? Изпивате ли вече с огромно удоволствие чаша класно червено вина? Браво! С тези свои полезни навици вие правите удоволствие не само на душата и на небцето си, но същевременно, без дори да знаете, препрограмирате своите гени за дълъг и здравословен живот.
   Когато през 2000 година бе разкодиран човешкият геном /съвкупността от всички гени в човешкия организъм/, тогавашният президент Бил Клинтън заяви: „Това знание ще доведе до революция в медицината. То ще направи възможно лечението на повечето, а може би и на всички болести." Но за настъпването на тази революция ни се налага още да почакаме. Към днешна дата все още няма успешно разработена генна терапия на някое заболяване, която да се прилага на практика. Как може да бъде обяснено забавянето на въпросната революция? С научния факт, че за предразположението към различни заболявания саотговорни различни гени, а учените не знаят точно кои. Но дори и да знаят, дори и когато успеят да идентифицират гените, причинители на дадена болест, се оказва, че не е толкова лесно да бъде „поправена" дефектната наследствена информация в тези гени.
Защо обаче въпреки това ние можем да манипулираме генната експресия, без са проникваме и да променяме генетичния код? Защото познанията по епигенетиката ни позволяват това.
   Епигенетиката е наука, на която тепърва й предстои да се развива, но която вече разполага с безценни обяснения за еволюцията /развитието на организмите във времето/, много по-различни от тези на Дарвин.

Макар генетичният код да е записан в молекулата ДНК и да е основата на наследствената информация, той не се явява единственото средство за нейното предаване по наследство. Оказва се, че влияние върху хода на развитието /еволюцията/ на човешките организми има и средата.

    Може да се каже, че епигенетиката е нещо като надгенетика, нещо като генетика с допълнения. Учените, които работят в тази научна сфера, се занимават със структурите около и до гените.
Представете си тези биохимични съединения като превключватели, които целенасочено са „инсталирани" към наследствения материал и от които зависи кои точно гени и кои участъци от вашата ДНК по кое време да се активни.

     Тези образно наречени прекъсвачи /или превключватели, ако тази дума ви харесва повече/ определят дали дадена клетка да се профилира за мислене, за храносмилане или за борба с различни заболявания, а също така и колко бързо тя да остарее или колко чувствителна да бъде, т.е. колко бързо да реагира на дразнители отвън. Впрочем един от най-показателните примери за действието на епигенетични фактори е клетъчната диференциация: от една оплодена яйцеклетка се пръкват всички други видове клетки, притежаващи точно същия генетичен кон, коренно различни функции, но идентична ДНК!

     Най-интересният и най-ценният за науката епигенетика научен факт е, че епигенетичните превключватели реагират на влияние отвън /от околната среда/, което означава, че се променят. А това означава, че чрез начина си на живот /пушим или не, храним ли се здравословно, или не/ ние може да променяме активността на нашите гени.

     За разлика от генетичната еволюция, която се нуждае от векове, за да регистрира промени, епигенетичните изменения могат да настъпят в рамките на десетилетия. Учените са почти сигурни, че това епигенетично препрограмиране подлежи на унаследяване /т.е. промените в организма, провокирани от начина ни на живот, могат да бъдат предавани по наследство/. Колкото по-млад е един човек, толкова по-често и по-категорично клетките му реагират на дразнителите от околната среда. При опити с мишки на биолога Ранди Джиртъл от университета „Дюк" в Дърам, щата Северна Каролина, САЩ, някои гени могат да бъдат изключени чрез приема на определена храна още при ембриона в майчината утроба и по този начин да бъдат манипулирани цветът на козината, както и предразположението на новороденото малко мишле към някои заболявания. Натрупаните научни данни навеждат на мисълта, че при хората могат да протекат подобни процеси. Научно изследване, проведено в университета в град Трир, Германия, предоставя на бременните жени перфектния аргумент, защо те трябва по-често и по-дълго да си почиват по време на бременността. Оказало се, че участничките в изследването, чийто майки по време на бременността са били под голям стрес и са се товарели с прекалено много работа, са по-податливи на стрес от всякакъв характер. В телата им било констатирано голямо количество хормони на стреса. Освен това въпросните дами по-често страдали от психически разстройства като депресия, безсъние или алергии.

     Стресът обаче далеч не е само психическо натоварване, а и физическо - чрез алкохола, кофеина, никотина и изтощителните диети например ние измъчваме и стресираме телата си на чисто физическо ниво.

     Любопитно е, че не само жените могат да предават по наследство своя стил на живот на децата си. Начинът на живот на бащите си оказва също огромно влияние върху здравето на поколението.
Английският генетик Маркус Пембри използва резултатите от едно изследване - анкета, проведена сред 14 000 деца и техните бащи, за да докаже, че колкото по-рано пропушат бащите, толкова по-застрашени от затлъстяване са синовете им.

     Позитивните фактори, които трайно повлияват здравето на следващото поколение, са любовта и грижата за себе си! Едно проучване на Принстънския университет, щата Ню Джърси, САЩ, сравнява 80 деца на възраст между 9 и 14 години, родени в стабилни семейства, със 75 деца, отгледани в приюти и подлагани системно на физическо насилие.

     В кръвта на децата, отгледани с любов от родители, които се обичат, били констатирани значително по-малко на брой антитела срещу вируса на херпес симплекс, а с това еднозначно и една много по-здрава и „отзивчива" имунна система в сравнение с тази на малтретираните деца.
Ние сме дебели или слаби и често това силно зависи от факта, с какво основно са се хранели нашите баби и дядовци. Тази изненадваща констатация била направена след обработка и анализ на данни, събрани за жителите на шведското селце Йоверкаликс.

     Синовете и внуците на по-лакомите дядовци и бащи в селото умирали по-рано и страдали по-често от диабет или сърдечен инфаркт в сравнение с другите обитатели на Йоверкаликс от мъжки пол.
Наследниците от женски пол на същото това поколение били пощадени от тези заболявания, но в случай че майките и бабите им се били хранели по начин, подобен на този на бащите и дядовците, и наследниците от женски пол напълнявали и се разболявали от диабет.

     Учените проучили влиянието на различни храни върху активацията и деактивацията на гени. Един ярък пример в това отношение е диетата на мишките от вида аготи, които са жълти, дебели и склонни към развитие на диабет и рак. Ако женските мишки обаче били хранени с коктейл от витамин В12, фолиева киселина и холин непосредствено преди бременността, те раждат поколение от кафяви, слаби и здрави мишлета. Ако новото поколение е на нормална диета, то предава своите нови характеристики на своето поколение.

     Онова, за което можем да благодарим на знанията на епигенетиката, е, че благодарение на тях ние можем да бъдем по-здрави, по-дълго време млади и дълголетни. Безброй научни изследвания доказват, че чрез храненето, поддържането на нормалното тегло и движението ние можем да повлияем своята биомедицинска съдба, така да се каже. При опити с животни се доказало, че например редовното пиене на зелен чай може да предотврати развитието на тумори в различни органи на човешкото тяло. Съдържащото се в зеления чай вещество EGCG се грижи за това изключените, възпрепятстващи възникването на ракови клетки гени да не се активират отново. Впрочем учени са установили, че и растителният хормон генищайн в състава на соевите бонбони има подобно въздействие.
Пушачите доброволно увеличават своя епигенетичен риск за развитие на злокачествени тумори. В клетки, изолирани от лигавицата на устна кухина на пушачи, гените, отговорни за образуването на антиракови протеини, се оказали блокирани. А в клетки, изолирани от устната кухина на техни братя и сестри - близнаци непушачи - не.

     Колко бързо остаряваме, също зависи от начина ни на живот. Постоянният стрес е отрова за организма. Учени от Калифорнийския университет в Сан Франциско установили, че епигенетичните превключватели при индивиди, на които им се налагало за дълъг период от време да се грижат за възрастен свой роднина или за хронично болно дете, били променени до степен, че да ускорят остаряването с цели 10 години! Затова се препоръчва хора, които се намират в подобна ситуация, да потърсят помощ от страна на другите роднини!
Движението пък се явява anti-age средство. Много от столетниците на японския остров Окинава са физически много активни.

Какво още ни поддържа млади? Ако спите с половин час по-малко, отколкото обикновено, това ще активизира програмата за удължаване на живота в клетките. Доказват го резултатите от голямо проучване на университета в Колумбия, Южна Каролина. Но внимание! При хронично недоспиване човек остарява много по-бързо!

     Тези последни редове от статията ще са като музика за ушите на любителите на червеното вино. Ежедневното изпиване на чаша червено вино активизира гена, отговорен за активността на LDL рецепторите /нископлътностни липопротеини/ - образувания по клетъчните мембрани, които „хващат" лошия холестерол /LDH холестерола/ и го вмъкват в клетката. В резултат не се наблюдава отлагане на холестерол по кръвоносните съдове. Още един бонус, който печелим, ако изпиваме по чаша червено вино на ден - рискът от сърдечен инфаркт и инсулт намалява. 

Изследване в областта на епигенетиката, показа че факторите на средата, определят част от характеристиките на организмът. Променените характеристики, понякога се предават на следващото поколение. Професор Ренато Паро, не вярва че този факт противоречи на теорията на Дарвин за еволюцията.

Определени лабораторни щамове от плодови мушички (Drosophila melanogaster) са с бели очи. Ако температурата около техния ембрион, която е средно около 25 градуса по целзий, се увеличи на 37 градуса по целзий, мушичките развиват червени очи. Наследниците на това поколение често имат също червени очи, без към техните лаври да е приложена температурна промяна.

Ефекти на средата върху поколението

Изследователската група, водена от Ренато Паро, професор по биосистеми, изследваха шест последователни поколения от плодови мушички. В този експеримент, те успяха да докажат че температурните влияния, променят цвета на очите, и това се предава на следващото поколение мушици. Въпреки това, частта от ДНК, отговорна за цвета на очите, оставаше непроменена. Това е и концепцията за епигенетика .

Досега, подобни феномени можеха да се изследват единствено описателно. Днес това е научен факт. Знае се и кои молекулярни структури участват в процесите, а учените са заети с изясняване на отделни детайли от епигенетиката.

Клетките имат памет

Оказва се, че важен фактор в експеримента с мушичките са хистоните. Те са протеин, който е вид обвивка на ДНК молекулата, чрез която ДНК се компресира, така че да заема малко място и да запазва своята подредба. Сега вече се знае, че този протеин има допълнителна роля.

Когато клетките се делят, се дели и тяхното ДНК. При този процес се активират само определени части от ДНК, отговорни за специализацията на клетката която се дели. Тъй като ДНК е обвита в тези протеини, те също се делят и копират по време на този процес, като предават, придобитите от околната среда характеристики. По този начин, новите клетки, запазват разликите, независимо че няма структурни проблеми в самата ДНК молекула.

Екипа на Паро, подробно изследва този процес, но все още има много въпроси без отговор. Например, когато ДНК се дублира, се разплита единия му край, което изисква протеиновата обвивка в ядрото на клетката да бъде разкъсана. От тук произлиза и въпроса, как клетъчната памет се кодира в хистона, така че да оцелее това по-време на разкъсването.

Нов дял в биологията

Подобни въпроси седят и при предаването на добитите характеристики при новото поколение. Учените вече знаят че, когато гаметите се формират, определени епигентически маркери остават и в последствие се предават на следващото поколение. Въпроса е как  и които молекули са отговорни за процеса и каква част от добитата информация се предава в наследство.

Учените смята да проучат влиянието на различни субстанции върху активацията и деактивацията на гени. Един ярък пример в това отношение е диетата на мишките от вида Аготи. Те са жълти, дебели и са склони към диабет и рак. Ако женските мишки, са хранени с коктейл от витамин B12, фолиева киселина и холин, непосредствено преди бременността, те раждат поколение от кафяви, слаби и здрави мишлета. Ако новото поколение е на нормална диета, то предава своите нови характеристики на своето поколение.

Епигенетиката дава отговор на много противоречиви данни свързани с изследването на гените и се очертава като нов, допълващ дял в биологията.

Противоречие с Дарвин?

Епигенетиката не съвпада напълно с тезите на Дарвиновата теория за еволюцията. Според неговата теория, еволюцията е в резултат на адаптацията на видовете, не на отделни индивиди. Както Паро твърди, епигенетиката, приляга повече на теорията за еволюцията на Ламарк.

Въпреки това, Паро не вярва че теорията на Дарвин е грешна. Той смята, че епигенетиката просто допълва един работещ модел. 

Чрез ясно осъзнаване на нещата, човек би могъл активно да преобрази същността на живота си, така че да е изпълнен с любов, здраве и благополучие. Ползването на тези нови техники е ключ към личностното развитие и преобразяване. 

The New Biology - Where Mind and Matter Meet - филмът го има в
http://www.kolibka.com/2.html 

източник:авторски Албена Андонова + интернет