ИЗГРЕВ В РИЛА
На ентусиазма на мен и на Стела
и на един незабравимо вълшебен момент.
и на един незабравимо вълшебен момент.
Не съм свикнала да ставам рано-сутрин и то най-вече през уикенда, но ето 6.30 е и все още сънена стоя и гледам изгрева, а на няколко метра от мен същото прави и една от приятелките ми. Все пак това бе изгрев на Рила планина и си заслужаваше ранобудноста ни ;)
А вълшебни неща ставаха по изгрев в Рила. Небето обгръщаше с червено-оранжева прегръдка планината, ярките огнени цветове, дъхавият въздух, миризмата на бор, и чувството за свобода което тази гледка породи в нас ни накараха да изживеем миг на откровение за вечност. Вечност в която се размазваха всички материални неща и се трансформираха в съпреживяване на мълчаливо трансцедентално себепознание.
Стояхме с блясък породен от гледката в очите и с фотоапарати в ръцете, запечатвайки с обектива вълнуващото преживяване - изгрев рано сутринта на върха на планината.
Породеното от разкрилият се пред погледа ни приказно вълшебен пейзаж усещане вътре в нас бе съпоставимо с езикът на красотата на душата.
Тихата безбрежност обгръщаща взора ни в лицето на надничащите лъчи целунали задрямалото ни в преклонение съзнание, одухотвореността от смълчаната планина с осезаемата си тишина истински живо замая сетивата ни. Вдъхновени от чудният миг на съприкосновение в този мистериозен момент в който светлината разпръска мрака проправяйки път на слънцето и на започващият нов ден нашите най-дълбоки чувства усетили как природата диша затаиха дъха ни в освободеност от Егото.
Стояхме с блясък породен от гледката в очите и с фотоапарати в ръцете, запечатвайки с обектива вълнуващото преживяване - изгрев рано сутринта на върха на планината.
Породеното от разкрилият се пред погледа ни приказно вълшебен пейзаж усещане вътре в нас бе съпоставимо с езикът на красотата на душата.
Тихата безбрежност обгръщаща взора ни в лицето на надничащите лъчи целунали задрямалото ни в преклонение съзнание, одухотвореността от смълчаната планина с осезаемата си тишина истински живо замая сетивата ни. Вдъхновени от чудният миг на съприкосновение в този мистериозен момент в който светлината разпръска мрака проправяйки път на слънцето и на започващият нов ден нашите най-дълбоки чувства усетили как природата диша затаиха дъха ни в освободеност от Егото.
Мълчаливо направили дузина снимки и щастливи от видяното се отправихме към все още спящата хижа, доволни че изгревът закачил по детски искрена усмивка на лицата ни, с магнетичната си сила и магия ни подари един изключителен и незабравим ден от годината, величието на който запечатахме не само с фотоапаратите си, но и за винаги със сърцата си...
автор: Албена Андонова-А.С.А.
/копирайте и разпространявайте само като посочите автора и поставите линк към този сайт/
/копирайте и разпространявайте само като посочите автора и поставите линк към този сайт/
RSS Feed
