
Вятър и минусови температури-опасна комбинация за човешкото тяло. Екстремен студ! На студа бяха изложени само очите и част от лицето й. Тя усещаше парене и изтръпване на откритата кожа, която имаше съприкосновение със студа, носът и част от бузите на лицето си. Очите сълзяха умишлено в инстиктивният си стремеж да се предпазят от студа. Редовно мигаше, за да запази роговиците на очите си от замръзване. Хубаво бе да има в момента един важен аксесоар при такова време-ски маска. Която щеше да предпази зрението на очите и лицето около очите й от тези свръх лоши атмосферни условия. Екипировката й, привидно подходяща за зимни условия в планината, в случая не я предпазваше от студа. Ако знаеше предварително, че оранжев код за екстремно ниски температури е бил обявен за този ден от метеоролозите, това може би, би я спряло да предприеме този преход.
Вървеше бавно, силният вятър забавяше крачките й. Студ, мъгла, прехвърчащи снежинки, подвяни в бурен танц от вятъра обсебваха сетивата й. Навела ниско глава, предпазвайки се доколкото може от виелицата, тя напредваше по неотъпканата гола пътека водеща към върха. След около 30 минути, в дясно и ляво около пътя, гората обгърната в скреж, започваше да се показва леко над мъглата. Вятърът бе спрял. Слънчевият отблясък върху снега, бисерните искрици на огрените снежинки върху пухкавият сняг, които като малки кристалчета проблясваха с приказна светлина я накараха да спре и да се усмихне. Тя спря и вдигна очи. И въздъхна, удовлетворено! Вдъхновение от зимата!
Зимният декор на пейзажа стопли премръзналото й тяло.
Слънцето изгряло над хоризонта, оцветяваше в меко златисто изтънелият нежен воал на мъглата. Загатващи и контрастни природни форми под него, наситени в по-тъмни багри, контрастиращи на искрящо снежно белите одежди на дърветата, рисуваха зимната гора в реална наситена приказка. Утрото бе прекрасно! Аленото вълшебство което разпръсна палитрата си върху студеният, мразовит, зимен пейзаж, я накара да забрави за ледените си премръзнали ръце и крака, нос и бузи, за подсмърчащият нос, за дразнещото и болезнено усещане в гърлото докато преглъща, и мокрите си и зачервени очи от студа. Извади смартфона си и запечати този миг от вечността с камерата му. Направи няколко кадъра. Прегледа снимките които бе направила с усмивка и прибра отново в джоба телефона си. След което закрачи по бързо, за да достигне групата приятелите, която не далече вървеше пред нея.
Вдъхновението повдига настроението ни с отражението на възторга от себе си, предизвиква жар и пламък вътре във вас, човек има усещане за душевен подем. Въодушевление, възбуденост, жизненост, екстаз, възторг, щастие, тези все синоними на вдъхновението затоплиха тялото й. Студа, снега и минусовите температури в момента не й действаха негативно. Напротив, те я караше да се чувства по жива. Вътре дълбоко в нея бушуваше огромна топлина, бълбукаща вдъхновено, някъде там в слънчевият й сплит, в онова място което наричаха слънцето на нервната система, тя преливаше и излъчваше сила и енергия към всички части на тялото й. Бе почерпила вдъхновение от картината на зимният изгрев който бе видяла преди миг и съпреживяла със сетивата си. И това вдъхновение бе неутрализирало неприятното усещане от студа.
В живота също е така, когато човек има тежки моменти, когато не се чувства добре, нещото което би могло да му помогне, за да излезе от това свое негативно състояние е вдъхновението. За това трябва да търсим вдъхновение навсякъде и във всичко. То ще бъде нашият постоянен спътник. Спътник който ще ни помага в трудни моменти, ще ни посочи правилният път по който да вървим, ще ни подава ръка когато ще имаме нужда от нея и ще ни повдига, ако паднем и не можем да продължим. Вдъхновението е около нас. Имаме ли отворени очи за него ще го открием навсякъде, в природата, в хората, в думите, в чувствата, в преживяванията. Само трябва да го потърсим!
Вървеше бавно, силният вятър забавяше крачките й. Студ, мъгла, прехвърчащи снежинки, подвяни в бурен танц от вятъра обсебваха сетивата й. Навела ниско глава, предпазвайки се доколкото може от виелицата, тя напредваше по неотъпканата гола пътека водеща към върха. След около 30 минути, в дясно и ляво около пътя, гората обгърната в скреж, започваше да се показва леко над мъглата. Вятърът бе спрял. Слънчевият отблясък върху снега, бисерните искрици на огрените снежинки върху пухкавият сняг, които като малки кристалчета проблясваха с приказна светлина я накараха да спре и да се усмихне. Тя спря и вдигна очи. И въздъхна, удовлетворено! Вдъхновение от зимата!
Зимният декор на пейзажа стопли премръзналото й тяло.
Слънцето изгряло над хоризонта, оцветяваше в меко златисто изтънелият нежен воал на мъглата. Загатващи и контрастни природни форми под него, наситени в по-тъмни багри, контрастиращи на искрящо снежно белите одежди на дърветата, рисуваха зимната гора в реална наситена приказка. Утрото бе прекрасно! Аленото вълшебство което разпръсна палитрата си върху студеният, мразовит, зимен пейзаж, я накара да забрави за ледените си премръзнали ръце и крака, нос и бузи, за подсмърчащият нос, за дразнещото и болезнено усещане в гърлото докато преглъща, и мокрите си и зачервени очи от студа. Извади смартфона си и запечати този миг от вечността с камерата му. Направи няколко кадъра. Прегледа снимките които бе направила с усмивка и прибра отново в джоба телефона си. След което закрачи по бързо, за да достигне групата приятелите, която не далече вървеше пред нея.
Вдъхновението повдига настроението ни с отражението на възторга от себе си, предизвиква жар и пламък вътре във вас, човек има усещане за душевен подем. Въодушевление, възбуденост, жизненост, екстаз, възторг, щастие, тези все синоними на вдъхновението затоплиха тялото й. Студа, снега и минусовите температури в момента не й действаха негативно. Напротив, те я караше да се чувства по жива. Вътре дълбоко в нея бушуваше огромна топлина, бълбукаща вдъхновено, някъде там в слънчевият й сплит, в онова място което наричаха слънцето на нервната система, тя преливаше и излъчваше сила и енергия към всички части на тялото й. Бе почерпила вдъхновение от картината на зимният изгрев който бе видяла преди миг и съпреживяла със сетивата си. И това вдъхновение бе неутрализирало неприятното усещане от студа.
В живота също е така, когато човек има тежки моменти, когато не се чувства добре, нещото което би могло да му помогне, за да излезе от това свое негативно състояние е вдъхновението. За това трябва да търсим вдъхновение навсякъде и във всичко. То ще бъде нашият постоянен спътник. Спътник който ще ни помага в трудни моменти, ще ни посочи правилният път по който да вървим, ще ни подава ръка когато ще имаме нужда от нея и ще ни повдига, ако паднем и не можем да продължим. Вдъхновението е около нас. Имаме ли отворени очи за него ще го открием навсякъде, в природата, в хората, в думите, в чувствата, в преживяванията. Само трябва да го потърсим!
текст авторски: Албена Андонова-А.С.А.
/копирайте само като посочите автора и поставите линк към този сайт/