Ню Йорк, 26 февруари 1924
откъс от писмо на Джубран Халил Джубран към Май Зияда
Днес сме заложници на една страховита и величествена снежна буря, а ти знаеш, Мари, че обичам всички бури и особено снежните. Обичам снега, обичам белотата му, обичам падането му, обичам дълбоката му тишина. Обичам снега в далечните незнайни долини, където той се сипе пърхайки, сетне блести от слънчевата светлина, сетне се топи и тръгва, напявайки своята слизаща надолу песен.
Обичам снега, обичам и огъня – те са от един и същ източник, ала любовта ми към тях никога не е била нищо повече от своеобразна подготовка за една друга любов, по-силна, по-възвишена и по-всеобхватна…
А на мен ми е толкова бяло и тихо.
Сякаш спрял е за миг този свят...
Сякаш времето тайно на шега се усмихва,
и снежинки – усмивки валят...
А на мен ми е някакво, нещо, такова...
Даже всичките думи мълчат...
И съм толкова бяла, и дори чисто-нова,
и мечтите ми просто летят...
Ето, хуквам след тях, и прегръщам небето –
няма кой в този миг да ме спре!
Вътре нейде във мен, там, дълбоко в сърцето
аз за вечност оставам дете...
Виж, снежинки-усмивки от безкрая валят
и танцува във бяло земята...
Да вали! Да притихва щастливо светът...
А на мен ми е снежно в душата...
irini
...да снега има силата да изважда детската чистота и невинност в нас,нека да запазим за по дълго усещането за бяла зима, топлина, уют и бяла коледна приказка в нашите сърца.
автор:Албена Андонова