Понякога не ти се говори

текст авторски: Албена Андонова-А.С.А.
категория: размисли

     Днес ще пиша за случайте когато просто понякога не ви се говори, когато се затваряте в себе си, когато предпочитате уюта на самотата и отхвърляте шума на света около вас. Случвало ви се е нали, често при това-в забързаното ежедневие което водите точно тези са вашите минутки релакс и отмора, но... се питате дали е нормално това, дали не е депресия която е обсебила дните ви и дали случващото не е проблем с който трябва да се справите?!  Не се страхувайте когато минавате в тези периоди, не бъдете объркани в тях, не търсете анти лекарство в заместители които само още повече ще ви отчуждат от действителността навън. Знаете ли че мечтите започват точно от този наш измислен свят в който ние се затваряме, там ние с нашето съзнание първо мислим за нещата посявайки ги в главите си, създаваме ги като идей и чак след това ги сътворяваме трансформирайки ги в живота си. Другите които не го преживяват го наричат измислен свят, но това не е правилният епитет за него, защото аз и ти знаем че той не е измислен- а истински, в него ние с теб сме такива каквито сме, без задръжки, без маски- специално направени за да се харесат на любимите ни хора, без театри и желание да бъдем най-добрите актьори притежаващи широко АМПЛОА и без старание да си изиграем ролята достатъчно добре за да съберем най-много овациии и аплодисменти от публиката. В този свят -вълшебен-който сме си създали се чувстваме добре,  можем да бъдем отворени книги и смело да разлистваме голотата на страниците си живот, без да се страхуваме че така откривайки се някой може дори и между редовете да чете от нашата душевност. Казват ни че не е редно да си създаваме такъв свят, че така съзнателно бягаме от проблемите си,  че трябва да бъдем по-отворени към другите- допускайки ги до себе си... но понякога просто не ви се говори и ви се иска да останете насаме със себе си-в тишината, в празнотата, където може да се отпуснете и да дадете път на въображението си за да създаде шедьоврите които ще материализирате по-късно в живота си. Аз и ти знаем че това е начина чрез който се създават велики дела, това е метода с който намираме бързите отговори за всички си зададени въпроси."Тихо затварям очи и откривам отговора в себе си-бях го забравила" - и всъщност не ми е нужно да го помня, защото несъзнателно го прилагам, както и ти, нали ?     Казват че в тишината ще чуем себе си, но ние с теб знаем че там можем и още много неща да намерим -частици отражение от всичко в нас и около нас-откриваш храната, кафетата, цигарите, колата, професията, приятелите, любимите, секса... чуваш времето как тиктака забързано, кучето което лае навън, разговорите на съседите, всичките видове туптене на сърцето си които си преживял, дори ти се струва че долавяш шума от микроскопичните феерични телца материя носещи се във въздуха... и всичкото това бръмчене ти харесва, защото то е направено от твоите познати ноти живот и ти позитивно отпускаш в тях - мислите са те оставили на мира-само музиката сътворена от твоето огледално АЗ звучи в ушите ти.
     Толкова много свикна да се чувстваш конфортно в този измислен свят че понякога не се усещаш как пропускаш половината филм отнесен в него или пък шофираш и не  усещаш как километри си изминал с колата си за един миг в несъзнаваното-съзнавано себе си, случва ти се също все по-често някой да говори с теб и ти накрая на разговора да кимнеш утвърдително с глава неспомняйки си естеството на диалога... и знаеш ли тези неща са качеството концентарция което си придобил да се застопоряваш в себе си непозволявайки на външните дразнители да бонбандират сивите ти клетки.
     И накрая само ще кажа -живеей живота с широко затворени очи в тишината и в себе си - в това няма нищо лошо-повярвай ми така ще се освободиш от разбърканите си мисли които ти причиняват стрес.
    А ако ти си изключение и нямаш този навик да притихваш в самотата си и виждаш че на някой не му се говори с теб-не му се сърди, просто е решил да останe малко със себе си, не че не мисли за теб, ти знаеш че мисли :) 
    
17.02.2013 / 00:49  
написано в състояние запазена тишина в себе си :)

текст авторски: Албена Андонова-А.С.А.
/копирайте само като посочите автора и поставите линк към сайта/

---