откъс от: Оранжеви писаници-2
Навън продължаваше силно да вали, представи си че дъждът тази нощ се опитваше да излекува душевните ѝ болезнени и готови да кървят от най-лекото докосване душевни рани. Промиваше ги обилно с дъждовна вода превръщайки я в елексир. При допира си с нея, те боляха. Но там в слънчевият сплит както влизат всички болести, така влизат и радостите. И както има една поговорка “след всяко лошо нещо идва добро“ и при нея бе дошъл момента на случващите се добри неща. Поне така го чувстваше, нищо че все още я болеше между гърдите ѝи то не преносно, а буквално-физически.
Бе заспала, може би часът е бил някъде към 3.
Нощта бе към края си!
текст авторски: Албена Андонова-А.С.А.
/разпространявайте само като поставите линк към сайта и посочите автора/