автор: Албена Андонова-А.С.А.
от книгата: Шепотът на душата ти
от книгата: Шепотът на душата ти
Погледна днес облаците, нямаше как да пренебрегнеш тяхната красота, приказно сини, обагрени с ефирен и лек бял памук, те не оставиха равнодушни взора ти.
Обичаш ги, защото умеят да те оставят насаме със себе си, спускат вълшебната си стълба към теб и ти се изкачваш там сред тях, в нищото, далече от мислите в главата ти, от делничният ден, от хората в него. Конфортно ти е там във високото сред тази поезия на природата, пухкавите големи бяли топки успяват да те застопорят в своят свят достъпен само за мечтатели, където няма невъзможни неща, и полета на душата е освободен.
Вдъхновяващи, магнетично привличащи копнежа ти към полет, имащи силата да те тласкат към състояние "духовно извисен" над земното, материалното, обикновеното, посредственото... тяхната красота прочиства наслоеният непотребен и ненужен прах полепил се върху сивите ти клетки и ти действа антистресово и антидепресивно. Лекуващата им терапия ти е достатъчна да те зареди с глътка свеж оптимизъм и да те енергезира за целият ден. Обаянието им ти въздейства върху сетивата ти и те прави щастлив и удовлетворен от живота.
И тук стигаме до извода, колко малко му трябва на човек за да се почувства по-добре, само да вдигне нагоре глава към небето и да не бъде сляп към красотата му. Тогава когато усети болка стягаща в сърцето си, опустошителна празнота в живота си, тогава когато бодливите храсти на съдбата се врежат жестоко в него, тогава когато страданието се превърне в сълзи и невярата разперила мрежата си го задуши... тогава е достатъчен един поглед към небесата за да го възроди окъпвайки в светлина...
Но, не исках тази вечер да ти говоря за неща които вече знаеш, исках само да те поздравя за това че гледаш света през широко отворените очи на душата си.
Обичаш ги, защото умеят да те оставят насаме със себе си, спускат вълшебната си стълба към теб и ти се изкачваш там сред тях, в нищото, далече от мислите в главата ти, от делничният ден, от хората в него. Конфортно ти е там във високото сред тази поезия на природата, пухкавите големи бяли топки успяват да те застопорят в своят свят достъпен само за мечтатели, където няма невъзможни неща, и полета на душата е освободен.
Вдъхновяващи, магнетично привличащи копнежа ти към полет, имащи силата да те тласкат към състояние "духовно извисен" над земното, материалното, обикновеното, посредственото... тяхната красота прочиства наслоеният непотребен и ненужен прах полепил се върху сивите ти клетки и ти действа антистресово и антидепресивно. Лекуващата им терапия ти е достатъчна да те зареди с глътка свеж оптимизъм и да те енергезира за целият ден. Обаянието им ти въздейства върху сетивата ти и те прави щастлив и удовлетворен от живота.
И тук стигаме до извода, колко малко му трябва на човек за да се почувства по-добре, само да вдигне нагоре глава към небето и да не бъде сляп към красотата му. Тогава когато усети болка стягаща в сърцето си, опустошителна празнота в живота си, тогава когато бодливите храсти на съдбата се врежат жестоко в него, тогава когато страданието се превърне в сълзи и невярата разперила мрежата си го задуши... тогава е достатъчен един поглед към небесата за да го възроди окъпвайки в светлина...
Но, не исках тази вечер да ти говоря за неща които вече знаеш, исках само да те поздравя за това че гледаш света през широко отворените очи на душата си.
текст авторски: Албена Андонова-А.С.А.
/копирайте само като посочите автора и поставите линк към този сайт/
/копирайте само като посочите автора и поставите линк към този сайт/