автор: Албена Андонова-А.С.А.
от книгата: Шепотът на вътрешния ти глас
от книгата: Шепотът на вътрешния ти глас
Сеута, суета, суета...
Ех, тази вманиачена склонност към тези суетни безсмислени неща на повечето хора около теб. Това цялото тяхно тщестлавие, снобизъм, самовлюбеност и превзетост вече ти действат алергично, парадирането им за величие, красота, умност ти изглежда толкова дребно, малоценно и пусто. Иска ти се да ги стреснеш, за да отворят очите си и да погледнат истинският си образ в огледалото, който е хиляди пъти по-добър от лъжливият, но те предпочитат през времето което нямат какво да правят просто да си хубавеят и величаят суетейки се пред отражението на външният си измамен блясък. Идеализират себе си и с болният си мозък търсят свои идолопоклонници, които с почит и слава да подтвърдят звездоманията им. И странното е, че намират... Там има в тълпата хора които живеят точно заради това, да бъдат под блясъка на другите и да ласкаят... но за тях ще ти говоря някой друг път...
Казваш си, хубаво е човек да вярва в собствените си възможности, в това няма нищо лошо, дори би трябвало да е задължително за всички ни, но вярата в себе си няма нищо общо с тщестлавието и нарцисизмът пропил се в категорията хора които са лишили дните си от смисъл. Дребните им амбиции, тази безцелна тяхна надпревара за блесване пред другите, егоцентричността им ти напомнят жалко на гръцкият мит за Нарцис, който се влюбил в отражението си във водата.
Прекрасно е човек да обича себе си и да се грижи добре за себе си, но би трябвало да даде малко от любовта и грижите си и на другите, точно по-това може да се даде правилна охарактеризираща оценка наистина колко той струва. Себе идеализацията в жизненият цикъл на човека е задължителен, но критерият за нея не е егосуетата която ще бъде парадирана рекламирано, делата са тези които ще дадат точна характеристика на качествата които притежаваме, те ще са знаменателя по който другите ще ни ценят и определят като Хора, с главно Х.
Суета, суета, суета... де да можеше да вземеш гъба с вода и като в ученическият си период да я изтриеш като тебешир върху дъска. Де, да можеше... А, ако можеше си казваш колко би бил по-хубав света.
Иска ти се да им обясниш на тези суетните, че не е важно бройката на хората които ще те оценят в живота ти, важно е ти дали уважаваш себе си и дали ти самият цениш достатъчно своето АЗ. И още да им кажеш, че ако искаш да се изявяваш пред някого, нека този някого бъдеш ти самият, доказвай се на себе си, изненадвай себе си със всички свой способности, неподозирани умения и таланти, а когато достигнеш до момента когато си удовлетворен от всичките качества които си придобил вървейки по своят жизнен път и изпиташ най-върховният екзистенциалнен и истински момент от гордостта и преклонение към себе си и силата която носиш, ще разбереш за какво ти говоря.
Ех, тази вманиачена склонност към тези суетни безсмислени неща на повечето хора около теб. Това цялото тяхно тщестлавие, снобизъм, самовлюбеност и превзетост вече ти действат алергично, парадирането им за величие, красота, умност ти изглежда толкова дребно, малоценно и пусто. Иска ти се да ги стреснеш, за да отворят очите си и да погледнат истинският си образ в огледалото, който е хиляди пъти по-добър от лъжливият, но те предпочитат през времето което нямат какво да правят просто да си хубавеят и величаят суетейки се пред отражението на външният си измамен блясък. Идеализират себе си и с болният си мозък търсят свои идолопоклонници, които с почит и слава да подтвърдят звездоманията им. И странното е, че намират... Там има в тълпата хора които живеят точно заради това, да бъдат под блясъка на другите и да ласкаят... но за тях ще ти говоря някой друг път...
Казваш си, хубаво е човек да вярва в собствените си възможности, в това няма нищо лошо, дори би трябвало да е задължително за всички ни, но вярата в себе си няма нищо общо с тщестлавието и нарцисизмът пропил се в категорията хора които са лишили дните си от смисъл. Дребните им амбиции, тази безцелна тяхна надпревара за блесване пред другите, егоцентричността им ти напомнят жалко на гръцкият мит за Нарцис, който се влюбил в отражението си във водата.
Прекрасно е човек да обича себе си и да се грижи добре за себе си, но би трябвало да даде малко от любовта и грижите си и на другите, точно по-това може да се даде правилна охарактеризираща оценка наистина колко той струва. Себе идеализацията в жизненият цикъл на човека е задължителен, но критерият за нея не е егосуетата която ще бъде парадирана рекламирано, делата са тези които ще дадат точна характеристика на качествата които притежаваме, те ще са знаменателя по който другите ще ни ценят и определят като Хора, с главно Х.
Суета, суета, суета... де да можеше да вземеш гъба с вода и като в ученическият си период да я изтриеш като тебешир върху дъска. Де, да можеше... А, ако можеше си казваш колко би бил по-хубав света.
Иска ти се да им обясниш на тези суетните, че не е важно бройката на хората които ще те оценят в живота ти, важно е ти дали уважаваш себе си и дали ти самият цениш достатъчно своето АЗ. И още да им кажеш, че ако искаш да се изявяваш пред някого, нека този някого бъдеш ти самият, доказвай се на себе си, изненадвай себе си със всички свой способности, неподозирани умения и таланти, а когато достигнеш до момента когато си удовлетворен от всичките качества които си придобил вървейки по своят жизнен път и изпиташ най-върховният екзистенциалнен и истински момент от гордостта и преклонение към себе си и силата която носиш, ще разбереш за какво ти говоря.
текст авторски: Албена Андонова-А.С.А.
/копирайте само като посочите автора и поставите линк към този сайт/
/копирайте само като посочите автора и поставите линк към този сайт/