Автор: Албена Андонова-АСА
Чувството на летете ти дава криле в буквалният смисъл. Криле които те повдигат ментално над всякакви битовизми. Които размиват всяко негативно състояние, които успокояват разбърканите ти мисли и размиват тежестта в сърцето ти със състояние на покой и релакс. Светът около теб е красив и светъл, душата ти ликува от това пърхане на крилете ти. Усещаш щастие във цялото си същество.Все едно че всяка клетка в теб е отделен организъм, който има в момента празнично рандеву с другите си събратя, за да събрани като на събор заедно да ликуват пеейки и танцувайки в един ритъм на това щастие.
Чувството на летене! Колко много пъти си го усещал! Много! Но този път усещането за това чувство е различно. Там на гърба ти мускулите на крилете ти атрофирали от неупотреба са сковали подвижността на този мистичен атрибут. Лумбалните ти прешлени най-вероятно от постоянното носене на натежалите от закърняване криле ти носят дискомфорт. Постоянна силна, мъчителна физическа болка, която преминала от тила ти до кръста ти, през нервите се е прокраднала и в краката ти. Крачките ти стават несигурни, краката ти болезнени и натежали. Цялото ти същество крещи усещайки че се превръща в уморено, изнурено тяло. Мислите ти вкопчили се в тази физическата болка изпразват главата ти от цялостност и я превръщат в безсмислена празнота. Опитваш се да създадеш отново онази духовна пълнота пребивавала доскоро в главата ти, напрягайки сивите и клетки, за да създадеш някаква смислена активност в тях. Но опитите ти остават безрезултатни. Главата ти въпреки усилията ти си остава празна. И не само тя. Там някъде дълбоко в теб и чувствата са объркани. Изгубил си се в себе си. Изплашен си! Поставен си в лабиринт, в който си се лутал дълго време, но не си намерил изхода от него. И това предизвиква страх, нервност, несигурност в теб. Не ти е приятно да пребиваваш на това място, което те обезличава, обличайки те в негативна роба и предизвиква недостиг на въздух в гърлото ти. Иска ти се да изкрещиш, толкова силно и продължително, да извадиш тази буца заседнала в гърлото ти и заедно с този звук да изкараш от себе си негативното състояние. След което в последователност да размърдаш врата си наляво, надясно, в кръг, да раздвижиш и скованите си рамене, да свиеш към гърдите си събрани и свити в лактите ръце и накрая силно да ги разпериш изпънати настрани разтваряйки отдавна не отваряните си криле. И тогава след миг мълчание и тишина да полетиш. Да полетиш свободен като птица.
Чувството на летене! Колко много пъти си го усещал! Много! Но този път усещането за това чувство е различно. Там на гърба ти мускулите на крилете ти атрофирали от неупотреба са сковали подвижността на този мистичен атрибут. Лумбалните ти прешлени най-вероятно от постоянното носене на натежалите от закърняване криле ти носят дискомфорт. Постоянна силна, мъчителна физическа болка, която преминала от тила ти до кръста ти, през нервите се е прокраднала и в краката ти. Крачките ти стават несигурни, краката ти болезнени и натежали. Цялото ти същество крещи усещайки че се превръща в уморено, изнурено тяло. Мислите ти вкопчили се в тази физическата болка изпразват главата ти от цялостност и я превръщат в безсмислена празнота. Опитваш се да създадеш отново онази духовна пълнота пребивавала доскоро в главата ти, напрягайки сивите и клетки, за да създадеш някаква смислена активност в тях. Но опитите ти остават безрезултатни. Главата ти въпреки усилията ти си остава празна. И не само тя. Там някъде дълбоко в теб и чувствата са объркани. Изгубил си се в себе си. Изплашен си! Поставен си в лабиринт, в който си се лутал дълго време, но не си намерил изхода от него. И това предизвиква страх, нервност, несигурност в теб. Не ти е приятно да пребиваваш на това място, което те обезличава, обличайки те в негативна роба и предизвиква недостиг на въздух в гърлото ти. Иска ти се да изкрещиш, толкова силно и продължително, да извадиш тази буца заседнала в гърлото ти и заедно с този звук да изкараш от себе си негативното състояние. След което в последователност да размърдаш врата си наляво, надясно, в кръг, да раздвижиш и скованите си рамене, да свиеш към гърдите си събрани и свити в лактите ръце и накрая силно да ги разпериш изпънати настрани разтваряйки отдавна не отваряните си криле. И тогава след миг мълчание и тишина да полетиш. Да полетиш свободен като птица.
текст авторски: Албена Андонова-А.С.А.
/копирайте само като посочите автора и поставите линк към този сайт/
/копирайте само като посочите автора и поставите линк към този сайт/