текст авторски: Албена Андонова-АСА
Светът посрещна новата година. Беше 12 часа и 1 минута, миг превърнал се в синоним на ново начало, на нов живот, на нов късмет . Ти вдигна чашата с шампанско и преди да отпиеш от нея взе глътка дълбоко въздух. Глътка въздух който събра в себе си всичките ти мечти, желания, надежди. Пред теб предстоеше една цяла нова година, година в която ти щеше да бъдеш по-мъдрият, по-знаещият, по можещият човек. Година в която всеки ден от нея искаше да отмерваш само с хубави и положителни емоции. Година в която щеше да акцентираш върху своето щастие. Тук и сега ти си обеща да се грижиш добре за себе си, както за своят дух, така и за своето тяло. Обеща да си подаряваш моменти които ще те правят щастлив. Обеща си никога повече заради никой или заради нещо да не страдаш, да не те боли, да не се нараняваш. Реши да се обичаш, така както никой никога до сега не те е обичал - безпрекословно, всеотдайно. Обеща на себе си да бъдеш най-добрият си приятел, винаги да се подкрепяш и предпазваш. Взе решение да направиш нещата които много си искал, но все отлагал по една или друга причина. Реши също да направиш нещо в буквалният смисъл за тебе ново, което и теб самият да изненада в смелостта си.
12 часа в новогодишната полунощ отмери часовника. Миг който затвори символично старата врата с отминалата година и отвари нова с настъпилата вече Нова година. За момент докато беше на прага на вратата прехвърли в главата си хубавите моменти които преживя през изминалите 12 месеца. Видя се в тях обичан и обичащ, щастлив и усмихнат… Онова чувство на удовлетвореност, на хармония и спокойствие което те ти бяха оставили ти щеше да пренесеш и в новата година в очакване на много още такива красиви и зареждащи духа ти преживявания. Не погледна назад със спомен за лошите неща които ти се бяха случили. Те сега не ти бяха необходими в багажа който взе със себе си по пътя който щеше да извървиш през новата година. Дори не ти беше необходимо да измериш на кантар хубавите и лошите неща които преживя с цел да направиш равносметка на изминалата година, просто за някаква статистика за себе си. Игнорира лошите неща, тях ти остави зад гърба си, сълзите, болката, разочарованието, мъката, скръбта и т.н. списъка не бе малък. Правейки крачките си напред спомена за тези твой негативни преживявания можеха само да ти послужат за уроци и алармен бутон, който щеше да те предупреждава да не ги повтаряш.
Настъпването на Новата година символизираше ново начало. Тази символика на теб ти допадаше, защото тук и сега ти искаше това ново начало. Този стремеж за един по добър начин на живот, от физически-материален, до едно по добро състояние на духа и тялото ти, беше априорно вплетено в този миг на преход от старо на ново. И точно в 12 часа, когато двете стрелки на часовника застанаха една над друга събирайки се в едно, цялото ти същество, всичките тези приблизително 100 трилиона клетки в твоето тяло крещяха екзалтирано въодушевени от непринудено щастие. Защото ти знаеше, че ти предстояха нови 365 дни, дни в които този път нямаше само да вложиш очакване, а щеше да действаш. Този път знаеше, че ще работиш за промяната 2 в 1 – за вътрешната, ще обогатиш и наситиш своят вътрешен свят с много нови знания, с позитивни мисли, с нови щастливи емоции и много топли чувства. И за външната, за всичко което те заобикаля, ще се обградиш с хора които ще действат положително и ще се постараеш материалната среда в която протичат дните ти да ти създава комфорт и уют. Защото ти знаеше, че само тогава когато промяната - вътрешната и външната работят заедно ръка за ръка, хубавите неща се случват. Днес ти си пожела много такива хубави неща и за да ти се случат зависи само от теб.
Авторски текст: Албена Андонова-АСА
01.01.2017 г.