Текст авторски: Албена Андонова-АСА
Стената!
Онази метафоричната, служеща ни като преграда между вътрешният ни свят и всичко извън него.
Така и не разбрах защо имаме нужда от нея. Какво толкова има да крием и да не показваме. Всичко което го има в нас е познато и на другите-те също са го изпитвали, също са го преживявали, също са го чувствали. Дори си мисля че напротив, ако се открием, разголим душевно пред другите ще можем да срещнем насреща ни помощ, съвет,подкрепа, разбиране, приятелство...И правейки това ще се освободим от един товар, който носим непрекъснато, а именно страха да се открием на другите такива каквито сме в детайли, да разбулим положителният си воал и под него да покажем не само красивите си черти, но и онези скрити, покрити, лоши дипли от нашата същност. Да, да, всеки от нас понякога е бил лош, несправедлив, лукав, изпитвал е гняв, омраза, злоба, лъгал е, предавал е... Така е! Ние не сме само добрите хора които искаме да се представим пред другите. Колкото и да тръбим на всеослушание, че сме позитивно мислещи, добри, състрадателни, любящи, ние носим в характера си и отрицателни черти. И е време да си признаем, че сме такива. Да не се страхуваме да покажем открито на другите всичките си пороци и тъмни страни на нашата душевност. Така ще бъдем цялостни. Както има ден и нощ, както има слънце и луна, будност и сън, така има и добро и лошо. Няма как да има само ден или само слънце, нито пък само будност. Едното не може без другото. Така и ние не можем без доброто и лошото в нас. Доброто не може да съществува без лошото, най-малкото заради базата за сравнение между двете. Лошото е създадено, за да се вгледаме в него, изживявайки го, по един екзистенциален начин. Да го усетим във всяка наша фибра, с гнева му, с омразата му, с нервното му напрежение, разтърсващо ни до ента степен и чувствайки и усещайки го по този начин да го трансформираме в добро, пускайки го да мине през нас свободно.
Не се страхувай от това, че понякога си лош, че крещиш, че обиждаш, че изпитваш злоба, омраза, гняв, че изричаш думи и вършиш дела, за които после съжаляваш. Приеми лошото в характера си, като доброто което си прегърнал и носиш в него. Защото доброто не би съществувало без лошото. Ако не се бе видял и в лошата си страна, нямаше да се стремиш само към добрата. И престани да градиш тази стена която си построил около себе си. Тя не ти е нужна! Вземи един чук и разруши този дувар зад който си се скрил. Разбери в стремежа си да не показваш своята тъмна страна на другите, си застопорил свободният полет на доброто което носиш. На доброто не му трябват стени, то се нуждае от пространство.
автор: Албена Андонова-А.С.А.
/копирайте само като посочите автора и поставите линк към този сайт/
/копирайте само като посочите автора и поставите линк към този сайт/