Текст авторски: Албена Андонова-А.С.А.
ПРОСТО РАЗМИСЛИ
ПРОСТО РАЗМИСЛИ
Чувствате се уморени. Изнервени. Вършите делата си по правилата на позитивните учения за самоусъвършенстване, но колкото и мотивирани и отдадени в работохолизмът си да бъдете, някак си нещата ви се изплъзват измежду пръстите ви. И вие отново и отново сте на първото стъпало. Понякога успявате да изкачите стълбата нагоре, стъпалце, по стъпало. Но точно преди да се усмихнете удовлетворено от постигнатият си успех се изтъркулвате пак там от където сте започнали. Защо е така? Задавате си не веднъж този въпрос. Защо? Защо хвърляте този неимоверен труд на вятъра, без да берете плодовете на своя труд. Защото? Защото някъде грешите. Но, къде? Отдадени сте в работата си. Прекалено дори. Много често загърбвате семейството си, близките, приятелите, дори себе си, заради роботохолизираният си режим на работа. Амбицирани сте, трудолюбиви, надъхани, постоянни, готови да дадете всичко от себе си, че защо не и 24 часа от ежедневието си, за да успеете. Работа, работа, работа! Работа в името на едно далечно бъдеще в което сте се визирали успешни, щастливи, удовлетворени от себе си и живота който водите. И така продължавате да работите ден след ден, от сутрин до вечер, работейки за своето светло бъдеще. И все вървите към него, а годините на биологичният ви часовник се изтъркулва. Вече не сте на 20. Да, вече не сте и на 30. Някой от вас претъркулвате четиридесетте и нагоре дори. Единственото което сте успели да направите през всичките тези години, чрез вечната си работа е да обремените себе си с умора и нерви. Някой казва че работохолизма е качество, друг го заклеймява-осъжда остро, като изцяло вреден за нас. Кое е вярно? Ако раздробим думата работохолизъм на две отделни думи работа и алкохолизъм стигаме до извода, че работохолик е човек който е пристрастен от работата си. Пристрастяването никога не е водело до нещо добро. Какво сме ние? Работещи, които чрез работата си изразяваме нашият стремеж за постигане на успех или може би сме човек, както при алкохолизма, който иска да избяга от реалността. В какво по точно сме се превърнали? В удачници или неудачници? Работа, работа, работа... Работи, за да получиш! Човек без работа нищо няма да получи! Който не работи, няма да яде! И още много подобни народни умотворения сме чували още от най-ранно детство. Но само работа не води до просперитет. Трябва да има баланс. Да има работа и почивка. Тогава когато не работим тялото и умът ни ще релаксират и отпочинат, ще се възстановят и ще бъдат готови отново да се включат в работен режим. Само в спокоен ум се раждат велики идеи. За да градим трябва да се научим да балансираме във всяко нещо в живота ни, не само в работата ни. Защото колкото и нещо да изглежда полезно за нас, ако прекалим с него, то ще доведе до негативен резултат. Както, ако имаше само слънце, земята щеше да стане пустиня. Баланса ще бъде априорен във всяко нещо в живота ни. Ще се научим да балансираме правилно с везната на живота ни. Тя никога не бива да натежава в една или друга насока. Можем едновременно да се занимаваме с много разнородни неща в ежедневието си, ако успеем да ги балансираме. Можем да бъдем едновременно например: бизнесмени, спортисти, планинари, фотографи, писатели, програмисти, и още... Можем да съчетаем няколко професии и хобита и да бъдем добри във всяко едно от тях, само тогава когато ги балансираме в живота си по равно. Ще отделим време за всичко което обичаме, включително и за себе си. Време само за себе си, време в което можем да останем в тишина със себе си, да затворим очи и да притихнем в звуците на туптенето на сърцето ни. В тези минути във време за нас, ще игнорираме всички мисли и ще притихнем като в онова място между будност и сън, където си тук и в същото време не си тук.
Ще балансираме всичко в живота ни.
А в края на всяка година ще направим счетоводен баланс: активи, пасиви и собствен капитал. Активите ще бъдат нещата които сме придобили в живота си, като качества, умения... Пасивите ще бъдат нещата които сме дали от нас, като труд, постоянство, време, работа... Собствения капитал ще бъде благата които благодарение на пасивите сме превърнали в активи.
Чувствате се уморени, изнервени... Някъде грешите. Със сигурност това че не балансирате в живота си не е единствената грешка. Грешките са много и за някой от вас са и индивидуални. Но пък нали за това сме хора да грешим. Човешко е да се греши. И ако ги нямаше грешките, нямаше да ги има и опитностите ни, благодарение на които в последствие изграждаме себе си като личности. Така че, няма проблем. Нека да грешим! И си мисля, че колкото повече грешим, толкова по добре за нас. Така се учим от най-добрият и верен учител-житейският.
текст авторски: Албена Андонова-А.С.А.
/копирайте само като посочите автора и поставите линк към този сайт/
/копирайте само като посочите автора и поставите линк към този сайт/