текст авторски: Албена Андонова-А.С.А.
ПРОСТО РАЗМИСЛИ
ПРОСТО РАЗМИСЛИ
Игнорираме самоуважението си вкопчили се в хора, които не ни уважават. В тези взаимоотношения ние се чувстваме пренебрегнати, използвани, с подкопано самочувствие към самите себе си.
Допускаш някой до себе си. Отваряш се за него. С добросъвестността на добронамереността и готовността да даваш. Правиш крачките си към другият човек подплатени със самоуважението си, но отсреща самоуважението си другия е объркал с високото си его. И оглеждайки се той в него, забравя да уважава теб. Случва се да правим компромиси с това неуважение към нас, ако то е насочено от партньор в който сме влюбени. Заслепени от любовта си, ние пренебрегваме достойнството си, и в желанието си да задържим другия, несъзнателно започваме да пренебрегваме самоуважението си. С този акт на действие ние преставаме да се уважаваме, губейки точна самооценка за себе си. Погледа ни е втрещен в другия и объркани ние сме се вкопчили в чуждата представа за оценка, отъждествявайки се с нея. А тя не е действителното ни Аз. Ние сме цялостни, завършени, оформени като личности. Независимо от възрастта си, дали повече сме живели вървейки по своят път или по малко, трупайки по него опитности, ние сме създали своята идентичност. И тя е цялостна, стабилна, изградена от крачките които сме правили и от решенията които сме взимали. Дори не винаги правилни, ние сме ги създавали по най-добрият възможен от нас начин, давайки най-доброто от себе си на което сме били способни във времевият момент от нашият житейски път в който сме се намирали в дадената ситуация. За това нека спрем и се вгледаме в себе си, да се видим с всичките тези качества които сме изградили като личности, да ги приемем с гордост и да ги потвърдим като себе си. И тогава самоуважението ни се връща. Ние сме това което сме и сме горди от това. Когато си възвърнем самоуважението, сме готови да игнорираме всички „болни“ взаимоотношения в нашият живот. До нас са достойни да вървят само хора които ни уважават. Хора, които приемат нашата уникалност и автентичност, и които ние приемаме също така.
Допускаш някой до себе си. Отваряш се за него. С добросъвестността на добронамереността и готовността да даваш. Правиш крачките си към другият човек подплатени със самоуважението си, но отсреща самоуважението си другия е объркал с високото си его. И оглеждайки се той в него, забравя да уважава теб. Случва се да правим компромиси с това неуважение към нас, ако то е насочено от партньор в който сме влюбени. Заслепени от любовта си, ние пренебрегваме достойнството си, и в желанието си да задържим другия, несъзнателно започваме да пренебрегваме самоуважението си. С този акт на действие ние преставаме да се уважаваме, губейки точна самооценка за себе си. Погледа ни е втрещен в другия и объркани ние сме се вкопчили в чуждата представа за оценка, отъждествявайки се с нея. А тя не е действителното ни Аз. Ние сме цялостни, завършени, оформени като личности. Независимо от възрастта си, дали повече сме живели вървейки по своят път или по малко, трупайки по него опитности, ние сме създали своята идентичност. И тя е цялостна, стабилна, изградена от крачките които сме правили и от решенията които сме взимали. Дори не винаги правилни, ние сме ги създавали по най-добрият възможен от нас начин, давайки най-доброто от себе си на което сме били способни във времевият момент от нашият житейски път в който сме се намирали в дадената ситуация. За това нека спрем и се вгледаме в себе си, да се видим с всичките тези качества които сме изградили като личности, да ги приемем с гордост и да ги потвърдим като себе си. И тогава самоуважението ни се връща. Ние сме това което сме и сме горди от това. Когато си възвърнем самоуважението, сме готови да игнорираме всички „болни“ взаимоотношения в нашият живот. До нас са достойни да вървят само хора които ни уважават. Хора, които приемат нашата уникалност и автентичност, и които ние приемаме също така.