автор: Албена Андонова
...индигово оцветените ми екзестенциално мисли фриволно тичаха слепешката в жълто-оранжевия лабиринт на огромното поле от слънчогледи. ментално лутайки се наляво и надясно те си поправяха път между високите зелени миришещи на свежо стебла вдишвайки аромата на природния енергиен парфюм и обливаха като топъл дъжд с него сивите ми клетки. обагрените в различни тонове на синьото облаци плуващи във високото подканяха мислите към копнеж по летеж за свобода, навявайки им същевременно тъга към онзи отминал реещ се полет - спомен от миналото, превръщайки го в хипнотизираща регресия ...събуждайки се от латергичния сън той избели цветното пано от действителността и нарисува красиво отново себе си, такъв какъвто беше със светъл ореол от много чувства и усещания отпуснат релаксиращо в топлеща прегръдка от паяжина на нежна и прозрачночиста емоционална мелодия... минало...като забит пирон на стената на нищото ... протегнах ръце за да го изтръгна и тогава от зеещата дупка лек ветрец ме подхвана и ме запрати в Транс мисленно състояние на Прогресия противоположното на Регресия.пътувах в моето бъдеще в което имаше различни възможни варианти на него и във всеки един от тях пак пресичащи се оранжеви пътеки направени от моите стъпки в слънчогледово поле...мислите ми танцуваха заедно с прелитащите птички и пъстроцветните пеперуди влюбени като безброй красивите слънчогледи във слънцето разбрали една ценна философска истина:регресия-прогресия,тук и сега всички са сляти в едно, в един миг време на часовниковото махало живот. няма минало и бъдеще, има само сега!!!
автор :Албена Андонова
/Копирайте и разпространявайте само при условие, че посочите автора и поставите линк към този сайт./
автор :Албена Андонова
/Копирайте и разпространявайте само при условие, че посочите автора и поставите линк към този сайт./