автор: Албена Андонова
С любов на дъщеря ми !!!
С любов на дъщеря ми !!!
Твоите сини очи са поезията на моят живот
Пристъпвам бавно и внимателно, всякаш че се намирам сред поляна от прецъфтели глухарчета, затаявам дъха си, страхувайки се въздухът раздвижен от мен да не разпилее в заря от пух на глухарче всичко наоколо ми което е толкова крехко. Една грешна стъпка и прецъфтелите пухчета ще се зареят във въздуха. Ефирни и лекички като малки чадърчета ще танцуват омайно своя шамански танц откраднали детските ти мечти и желания... Ще протегна ръка към нежните прозрачни реещи се парашутчета, но ще мога ли да ги задържа в дланта си и да ги запазя несмачкани за теб?!
Правя крачка, две, несигурно пристъпвам към вътрешният ти свят, опитвам се да запазя равновесие и да не се подхлъзна на измамната блестяща капчица в която е трансформиран моят страх, но ангелските ти сапфирени очи ме подканят смело да вървя към тях. Синевата им ме притегля магнетично, мистерията й е толкова дълбока и синя, загадъчно синя че има силата да избледнява синьото на морето, на небето...
Пристъпвам бавно... остават няколко стъпки до края на поляната от прецъфтели глухарчета, където блестящата ти руса коса с вълшебство и нежност замъглява с яркост слънчевите лъчи и блести с притегателна сила към мен, поглеждам в очите ти и виждам невинност, чистота , очарование, и изпреварила времето си мъдрост и се губя в тях... чувам думата "мамо"...
Правя крачка, две, несигурно пристъпвам към вътрешният ти свят, опитвам се да запазя равновесие и да не се подхлъзна на измамната блестяща капчица в която е трансформиран моят страх, но ангелските ти сапфирени очи ме подканят смело да вървя към тях. Синевата им ме притегля магнетично, мистерията й е толкова дълбока и синя, загадъчно синя че има силата да избледнява синьото на морето, на небето...
Пристъпвам бавно... остават няколко стъпки до края на поляната от прецъфтели глухарчета, където блестящата ти руса коса с вълшебство и нежност замъглява с яркост слънчевите лъчи и блести с притегателна сила към мен, поглеждам в очите ти и виждам невинност, чистота , очарование, и изпреварила времето си мъдрост и се губя в тях... чувам думата "мамо"...
автор: Албена Андонова
/копирайте и разпространявайте само като посочите автора и поставите линк към този сайт/