автор: Албена Андонова-А.С.А.
Има една любов, която се случва на малцина. Любов, която влиза дълбоко в теб и остава там в сърцето ти завинаги. Любов която е неподвластна на времето, на събитията, която е непроменлива и неотслабваща. Любов, която с всяко изпитание през което минава, повече се утвърждава, затвърждава и доказва истинността си. За тази любов избираш най-дългият път, за да я стигнеш. И все вървиш към нея, учейки се да обичаш. Тя остава в миналото ти, запечатана там в твоето минало „Аз“ от чувства и емоции, и живее в бъдещето. Тук и сега никога не ѝ идва времето. Или ти или човека който обичаш, все още не сте готови за нея, да ѝ се доверите, да се разкриете един друг тотално-да откриете вътрешният си свят, да оголите душата си един пред друг. Имаш, някакво вътрешно чувство-интуиция, че пътят е правилен по който вървите, за да се стигнете, но крачите по най-обиколният и дълъг маршрут. По пътя се учиш на много неща, дават ти се опитности които не би изживял, ако я нямаше тази любов. Тя е любов, която разбираш, че е осъзнаване за любов. Осъзнаване за онази любов към всеки и всичко. Любов която те учи да обичаш, не само него, но и целият свят, чрез преживяванията които ти дава. Тя е любов която причинява и болка и радост. Болката от нея е толкова болезнена, че те привива буквално в болезнена конвулсия и ти свит в агонията на сърцето си, не можеш да реагираш. Само се свиваш, още по навътре в болката, която чувстваш не само психически, но и физически, още по навътре и единственото нещо на което си способен е привит от болка да чакаш, да отмине, да не те боли. Тя е и радост! Радост която кара сърцето ти да се усмихва. Радост, която изпъстря в красива позитивна палитра заобикалящият те свят и той се превръща в красива картина нарисувана с четката на любовта ти. Тази любов ти дава крила с които летиш толкова високо, че на тези „висоти“ всичко е възможно, там за теб няма невъзможни неща. С всеки замах ти реализираш свои мечти, постигаш цели, осъществяваш доскоро недостижими планове. Любовта ти се превръща в твоята движеща сила, енергията която кара цялата ти същност да вибрира на една по-висока честота и да привлича материални блага. Но, тази любов е способна и да ти подреже крилата. И ти падайки от своят влюбен полет, така сe нараняваш, че охлузен по цялото си „Аз“ си неспособен не само да се изправиш, но и да пълзиш. Оздравителният процес който следва е много дълъг, продължителен и болезнен.
Ах, тази любов !
Има една любов, която ти се случва заради самата любов. Тя ти е дадена просто да обичаш, въпреки всичко и заради всичко. Готов си да продължиш да обичаш и тогава когато другият обича друг или ти си увлечен временно по друг. Именно тогава разбираш, че това наистина е любов, а не подобие на нея. Тази любов е чувство което изпълва всяка клетка в тялото ти, която ти носи усещане за едно по-високо ниво на живот, в което света е добър и красив. Виждаш я навсякъде около себе си, в усмивката по лицата на хората, в невинността в очите на животните, в божествената красота в цветята. Вдигайки поглед към небето я откриваш и в ясно синьото или обкичено в пухкави облаци небе. В онзи миг в който затаяваш дъх пред величественият залез или изгрев също я усещаш, тя минава през очите ти и докосва душата ти, чрез гледката която разкрива пред теб. Белотата на снега е чистотата на твоята любов. Всичкият онзи шум който се издава от природата, също е твоята любов. Песента на птиците, на щурците, ромоленето на реката, шума на вятъра в клоните на дърветата, барабаненето на капките дъжд по земята, нотите на цялата тази мелодия са примесени с любовта ти. Слънцето, луната, звездите и те са твоята любов.
Има такава любов и са благословени тези на които им се дава. Заради такава любов си заслужава да обичаш себе си, него и целият свят който те заобикаля.
Има такава любов!
Ах, тази любов !
Има една любов, която ти се случва заради самата любов. Тя ти е дадена просто да обичаш, въпреки всичко и заради всичко. Готов си да продължиш да обичаш и тогава когато другият обича друг или ти си увлечен временно по друг. Именно тогава разбираш, че това наистина е любов, а не подобие на нея. Тази любов е чувство което изпълва всяка клетка в тялото ти, която ти носи усещане за едно по-високо ниво на живот, в което света е добър и красив. Виждаш я навсякъде около себе си, в усмивката по лицата на хората, в невинността в очите на животните, в божествената красота в цветята. Вдигайки поглед към небето я откриваш и в ясно синьото или обкичено в пухкави облаци небе. В онзи миг в който затаяваш дъх пред величественият залез или изгрев също я усещаш, тя минава през очите ти и докосва душата ти, чрез гледката която разкрива пред теб. Белотата на снега е чистотата на твоята любов. Всичкият онзи шум който се издава от природата, също е твоята любов. Песента на птиците, на щурците, ромоленето на реката, шума на вятъра в клоните на дърветата, барабаненето на капките дъжд по земята, нотите на цялата тази мелодия са примесени с любовта ти. Слънцето, луната, звездите и те са твоята любов.
Има такава любов и са благословени тези на които им се дава. Заради такава любов си заслужава да обичаш себе си, него и целият свят който те заобикаля.
Има такава любов!
На Б.Б.
09.02.2016
текст авторски: Албена Андонова-А.С.А.
/копирайте само като посочите автора и поставите линк към този сайт/
/копирайте само като посочите автора и поставите линк към този сайт/